— А какво търси тук този електрокар?
— Къмпингът ги купува на старо от игрищата. Проходите между фургоните са доста тесни. Може да се минава с кола, но не е много удобно. А повечето хора тук вече са на години. Затова обикалят с електрокарчета.
Фиск взе бирите и излезе от колата. Сара не помръдна. Той я погледна въпросително.
— Мислех, че би предпочел да поговориш с баща си насаме — каза тя.
— След всичко, което преживяхме тази нощ, смятам, че си заслужила правото да присъстваш до края. Но ако не искаш, ще те разбера. — Той погледна фургона и усети как нервите му се обтягат до скъсване. Пак се обърна към Сара. — С теб ще ми е малко по-леко.
Тя кимна.
— Добре, само изчакай малко.
Сара завъртя огледалото и приближи лице към него. Намръщи се, посегна за чантата си и стори каквото можеше с малко червило и сгъваема четка за коса. От дъжда и жегата беше потна, влажната рокля лепнеше по нея, а косата й изглеждаше направо неспасяемо. Колкото и нелепа да бе грижата за външния вид при подобни обстоятелства, в момента се чувстваше тъй излишна, че просто не й хрумваше нищо друго.
С въздишка върна огледалото както си беше, отвори вратата и излезе. Докато крачеха към дъсчената веранда, тя приглади роклята си и отново посегна към косата. Фиск забеляза това и подхвърли:
— Изобщо няма да забележи как изглеждаш. Особено след като му кажа.
Тя въздъхна.
— Знам. Просто ми се иска да имам що-годе нормален вид.
Фиск въздъхна и почука на вратата. Изчака малко, после почука още веднъж.
— Татко. — Пак изчака и почука за трети път, по-силно. — Татко.
Най-сетне чуха раздвижване във фургона и лампата светна. Вратата се отвори и Ед Фиск надникна навън. Сара го огледа внимателно. Беше висок колкото сина си, но много слаб, макар че все още личаха остатъци от мощната мускулатура, която бяха наследили децата му. От лактите надолу ръцете му бяха огромни, като масивни късове дърво, изсушени от слънцето. Сара забеляза това, защото старецът беше по риза с къси ръкави. Имаше загоряло, вече поотпуснато лице, прорязано от дълбоки бръчки, но личеше, че на младини е бил красив мъж. Къдравата му коса оредяваше и беше съвсем побеляла, само на слепоочията се мяркаха тъмни кичури. Сара спря поглед върху дългите бакенбарди, навярно останали още от седемдесетте години. Изпод недокрай вдигнатия цип на панталона ясно се виждаха раираните гащета отдолу. Беше бос.
— Джони? Какво те е довеяло чак дотук?
На лицето му изгря широка усмивка. Когато забеляза Сара, той като че се изненада и бързо им обърна гръб. Оправи панталоните си и отново се завъртя.
— Татко, трябва да поговорим.
Ед Фиск пак се озърна към Сара.
— Извинявай… — смути се Джон. — Сара Еванс, Ед Фиск.
— Здравейте, мистър Фиск — каза тя, като се мъчеше да говори любезно и в същото време сдържано. Смутено му протегна ръка.
— Наричай ме Ед, Сара. Много ми е приятно. — Той се озърна с любопитство към сина си. — Какво става? Да не сте се заженили?
Фиск хвърли бърз поглед на Сара.
— Не! Тя работеше с Майк във Върховния съд.
— А, добре. Ама къде ми е възпитанието, по дяволите. Влизайте, влизайте. Пуснал съм климатика, навън е адски задушно.
Влязоха. Ед посочи старото канапе и двамата се настаниха на него. Старецът изнесе от малката столова метален стол и седна насреща.
— Извинявайте, че не отворих веднага. Тъкмо бях задрямал.
Сара огледа фургона. Беше облицован с потъмнели листове тънък шперплат. На едната стена висяха няколко поставки с препарирани риби. Срещу тях бе закачена ловна пушка. Върху масата в столовата лежеше сгънат вестник. Отстрани имаше кухненски бокс с мивка и малък хладилник. Срещу старото кресло в ъгъла бе нагласен малък телевизор. Имаше само един прозорец. От тавана висеше климатик, който пръскаше из стаята приятна прохлада. Сара дори потръпна, докато привикваше към температурата. Подът беше покрит с евтин, грапав линолеум и тънко килимче.
Сара лекичко изсумтя, после се закашля. Из въздуха се носеше тежък мирис на тютюнев дим. Сякаш в отговор на мислите й Ед придърпа от масичката пакет „Марлборо“, сръчно пъхна цигара в устата си, поизчака малко, после запали и духна пушека към пожълтелия от никотина таван. Взе малък пепелник и изтръска пепелта. Положи ръце върху коленете си и се приведе напред. Сара забеляза, че пръстите му са несъразмерно дебели, ноктите напукани и зацапани с нещо черно, вероятно смазка. Е, да, нали беше механик.
— И какво ви води насам толкова късно?
Фиск подаде бирите на баща си.
— Не е добра новина.
Старецът се напрегна и ги изгледа с присвити очи през пушека.
— Не е майка ти. Видях я днес, нищо й няма.