— А имате и много хубави вилни зони — каза Сара.
— Да, и това също — усмихна се Фиск.
— Това отклонение към пътеписния стил означава ли, че темата за брат ти е напълно приключена?
Едва изрекла тия думи, Сара си прехапа езика. Глупаво дрънкало, изруга се тя.
— Така изглежда — отвърна Фиск.
Той рязко стана. Лодката се разклати и Сара едва не падна в реката. Фиск стрелна ръка и я сграбчи за лакътя. Стискайки здраво, той се вгледа в лицето й. Тя също го погледна; очите й бяха големи и кръгли като пълната луна над тях, водата тихо се плискаше около краката й.
— Искаш ли да поплуваме? — предложи тя. — Да се поразхладим.
— Нямам бански — отвърна той.
— Аз също, но дрехите ми и без това са мокри.
Той я дръпна в лодката, после мина отпред и след миг ревът на двигателя наруши нощната тишина.
— Добре.
— Защо да не плуваме тук?
— Течението е силничко.
Фиск зави и подкара обратно към кея. Малко преди да стигнат, той отби встрани. Тук брегът се спускаше полегато и когато наближиха, Сара различи няколко плаващи варела, раздалечени по на пет-шест метра един от друг. След малко видя, че между тях е изпънато въже, оформящо нещо като правоъгълен плувен басейн.
Фиск изключи двигателя и остави лодката да продължи по инерция към един от варелите. Пресегна се, върза въжето за него и пусна котва — всъщност обикновена кофа, напълнена с бетон.
— Тук най-дълбокото място е около два метра и половина — обясни той. — Наоколо са изпънали телена мрежа чак до дъното, та ако течението те повлече, да не се озовеш в Атлантика.
Когато Сара започна да сваля роклята, Фиск бързо обърна гръб. Тя се усмихна.
— Не се занасяй, Джон. По бански съм далеч по-разголена.
Останала по сутиен и бикини, тя се гмурна зад борда. След малко изплува над водата и подвикна:
— Хей, ако се стесняваш, няма да те гледам.
— Мисля да поседя в лодката.
— Хайде де, няма да те ухапя.
— Старичък съм за нудистки изпълнения, Сара.
— Водата е страхотна.
— Така изглежда — кимна той, но не прояви намерение да скочи при нея.
Леко разочарована, тя се завъртя и заплува към брега, разцепвайки гладката повърхност с мощни удари на ръцете.
Докато гледаше подир нея, Фиск разсеяно плъзна пръст по дължината на белега. Докосна двете кръгли издатини от изгорена плът там, където го бяха пронизали куршумите. Изведнъж рязко отдръпна ръка и се надигна.
Името Хармс непрекъснато звучеше в главата му. Ако се съдеше по ръкописния текст, молбата навярно бе изпратена от затворник. Той се завъртя на седалката и отново погледна към Сара. Беше се отпуснала лениво на плиткото, едва различима в бледите лунни лъчи. Нямаше как да разбере дали го гледа.
Той зарея взор над реката и мислено се пренесе в миналото. Водата се пенеше с плясък, две момчета плуваха през нея, напрегнали всички сили. Ту едното успяваше да се откъсне напред, ту другото. Понякога печелеше Майк, друг път Джон. И отново се впускаха в надпревара. Ден след ден, все по-мургави, по-стегнати и по-силни. Толкова весело беше. Никакви сериозни тревоги, никакви грижи. Плуваха, обикаляха из горите, обядваха сандвичи със салам и майонеза; вечер нанизваха наденички на тел и ги държаха над жаравата, докато зацвърчат. Толкова бе весело, дявол да го вземе. Фиск откъсна очи от реката и опита да се съсредоточи.
Ако Хармс наистина беше затворник, лесно щяха да го открият. Като бивш полицейски служител Фиск знаеше, че в Америка няма по-добре документирано население от двата милиона граждани зад решетките. Страната можеше и да не знае къде са всичките й деца или бездомници, но педантично държеше сметка на затворниците. А днес почти цялата информация бе събрана в компютрите. Той се озърна и видя как Сара плува към лодката. Изобщо не забеляза огънчето на цигара, издаващо, че някой седи на брега и ги гледа.
След минута Фиск помагаше на Сара да се качи в лодката. Тя седна долу задъхана.
— Отдавна не бях плувала толкова дълго.
Без да гледа, Фиск й подаде кърпа, която бе извадил от малката кабина. Сара се избърса набързо, после надяна роклята. Докато му връщаше кърпата, ръцете им се докоснаха. Това го накара да я погледне. Тя още се задъхваше от плуването и гърдите й се надигаха и отпускаха в почти хипнотичен ритъм.
Фиск мълчаливо се вгледа в лицето й, после вдигна очи към небето. Тя също изви глава. Зората наближаваше, по мрачния ръб на небосвода плъзваха розови облачета. Накъдето и да погледнеха, срещаха мекото сияние на идващия ден. Лодката се полюшваше леко, а дърветата, листата и водата наоколо се сливаха в искрящ декор.