— Прекрасно е — тихо прошепна Сара.
— Да, прекрасно — каза Фиск.
Тя отново се обърна към него и вдигна ръце, отначало бавно, търсейки с поглед реакцията му. Пръстите й обгърнаха брадичката му, усетиха наболата грапавина. Плъзна длан по-нагоре, покрай бузите, очите, погали косата нежно, без да бърза. Когато спусна ръка зад врата и придърпа главата му към себе си, усети го как се разтърсва. Устните й затрепераха, като видя просълзените му очи. Сара отпусна ръка и се отдръпна.
Фиск рязко се завъртя към реката, сякаш още виждаше двете момчета да плуват с всички сили. После пак я погледна.
— Брат ми е мъртъв, Сара — изрече той с леко треперещ глас. — В момента просто не съм на себе си.
Опита се да каже още нещо, но не намери думи.
Сара бавно отстъпи назад и седна. Избърса очи, после решително хвана ръба на полата си и се помъчи да я приглади, да изцеди поне малко от влагата. Долетя свеж вятър и лодката се разлюля. Сара погледна Фиск.
— Наистина много харесвах брат ти. И ми е адски мъчно, че вече го няма. — Тя наведе глава, сякаш търсеше долу подходящите думи. — Съжалявам за онова, което сторих преди малко.
Той извърна лице.
— Можех и по-рано да ти кажа нещо. — Погледна я и по лицето му се изписа объркване. — Не знам защо не го сторих.
Тя се изправи и обгърна раменете си с длани.
— Хладно ми е. Трябва да се прибираме, нали?
Докато Сара отвързваше въжето, Фиск вдигна котвата, после включи двигателя и подкара към кея. Не смееха да се погледнат от страх, че въпреки казаното преди малко телата им могат да решат нещо свое.
На брега човекът с цигарата бе изчезнал точно когато Сара докосна лицето на Фиск.
32.
Фиск и Сара завързаха лодката, мълчаливо отидоха до електрокара и се качиха. Шум от стъпки накара Фиск да се обърне.
— Татко? Какво правиш тук?
Баща му не отговори. Вървеше насреща им мълчаливо. Фиск протегна ръце и тръгна към него.
— Татко, добре ли си?
Сара гледаше смаяно от електрокара. Двамата бяха само на крачка един от друг, когато старецът се хвърли напред и стовари юмрук върху челюстта на сина си.
— Негодник! — изкрещя Ед.
От удара Фиск падна по гръб. Ед се метна отгоре и заблъска с две ръце.
Фиск отблъсна баща си и се надигна залитайки. От носа и устата му течеше кръв.
— Какво ти става, по дяволите? — кресна той.
Сара вече слизаше от електрокара, но застина на място, когато Ед посочи към нея.
— Взимай тая повлекана и се пръждосвай оттук! Да се махаш, чу ли?
— Татко, какво говориш?
Побеснял, Ед отново връхлетя срещу сина си. Този път Фиск отскочи настрани и здраво го сграбчи, докато старецът се мяташе с всички сили, опитвайки се да го удари още веднъж.
— Видях ви, проклети да сте. Да се целувате полуголи, докато брат ти лежи мъртъв в моргата. Брат ти!
Старецът изкрещя последните думи толкова силно, че гласът му секна. Фиск осъзна какво бе видял. Или по-скоро какво си мислеше, че е видял.
— Татко, не е станало нищо такова.
— Негодник! — Ед опитваше да се вкопчи в косата на своя син, в дрехите, в каквото и да било, само и само отново да го удари. Продължаваше да крещи, макар че лицето му бе станало мораво и дишаше все по-трудно. — Безсърдечен мръсник.
— Престани, татко. Престани. Ще си докараш сърдечен удар.
Двамата се бореха яростно, залитаха и се подхлъзваха по влажната чакълеста почва.
— Собственият ми син да извърши такова нещо. Вече нямам син — избълва Ед, обезумял от гняв. — И двамата ми синове са мъртви.
Фиск пусна баща си. Старецът се завъртя и грохна изнемощял на земята. Помъчи се да стане, но падна отново. Тениската му бе подгизнала от пот, обгръщаше го смесен мирис на алкохол и тютюн. Фиск стоеше задъхан над него и кръвта по лицето му се смесваше със солени сълзи.
Ужасената Сара слезе от електрокара, коленичи до Ед и нежно положи ръка върху рамото му. Не знаеше какво да каже.
Ед замахна слепешком и я удари по бедрото.
Тя ахна от болка.
— Махайте се оттук — изкрещя Ед. — И двамата. Веднага!
Фиск хвана Сара за ръката и я дръпна.
— Да си вървим, Сара. — Той погледна баща си. — Върни електрокара, татко.
Докато навлизаха в гората, иззад тях продължаваха да долитат крясъците на стареца. Заслепена от болезнени сълзи, Сара каза:
— Господи, Джон, аз съм виновна за всичко.
Фиск не отговори. Вътре в гърдите му всичко гореше. Болката бе по-ужасна от всеки друг път и това го плашеше. Спомни си безстрастните предупреждения на лекарите. Крачеше все по-бързо и по-бързо, докато накрая Сара взе да подтичва след него.