— Имам късмет, че тук е дълбоко. Не се налага да я държа на някое пристанище. Ако искаш, тия дни мога да те повозя. Има още време, преди да я зазимя.
— Ще видим.
Той мина край нея и тръгна към къщата.
— Джон.
Фиск се обърна. Сара се държеше с една ръка за парапета на стълбището и гледаше лодката, сякаш искаше да откъсне от нея мъничко спокойствие.
— Каквото и да ми струва, ще оправя нещата с баща ти.
— Не си длъжна. Това е моя работа.
— Длъжна съм, Джон — твърдо каза тя.
Трийсет минути по-късно Фиск подкара колата към булеварда. Ненадейно два черни автомобила преградиха алеята и той рязко натисна спирачките. Сара изпищя. Фиск изскочи навън. И веднага застина — насреща му бяха насочени пистолети.
— Горе ръцете — кресна единият от непознатите.
Фиск незабавно вдигна ръце.
Сара изскочи на свой ред — тъкмо навреме, за да види как от едната кола излиза Пъркинс, а от другата агент Маккена. Пъркинс я забеляза.
— Приберете оръжието — каза той на двамата цивилни мъже.
— Тия хора са под мое командване — повиши глас Маккена. — Ще приберат оръжието само когато аз заповядам.
Той пристъпи пред Фиск.
— Добре ли си, Сара? — попита Пъркинс.
— Разбира се, че съм добре. Какво става, по дяволите?
— Оставих ти важно съобщение.
— Не съм прослушвала телефонния секретар. Какво има?
Маккена зърна пушката на задната седалка. Бързо извади пистолета си и го насочи към Фиск. После се вгледа в синините по лицето му.
— Насила ли ви задържа този човек? — обърна се той към Сара.
— Няма ли да прекратите тая евтина комедия? — попита Фиск.
Той свали ръце и Маккена незабавно заби юмрук в корема му. Фиск рухна задъхан на колене. Сара се хвърли към него и му помогна да се облегне на колата.
— Дръж си ръцете високо, докато дамата отговори на въпроса. — Маккена хвана ръцете на Фиск и ги дръпна нагоре. — Чу ли, дявол да те вземе?
— Не, за бога, не ме е задържал — изкрещя Сара и блъсна настрани ръката на Маккена. — Престанете. Оставете го на мира!
Пъркинс прекрачи напред.
— Агент Маккена… — започна той, но не довърши, като видя яростния му поглед.
— Този човек има пушка в колата — заяви Маккена. — Ако искате да рискувате, ваша си работа. Аз не действам така.
Появи се още една кола и отвътре изскочи Чандлър заедно с двама униформени полицаи.
— Никой да не мърда! — изрева детективът.
Маккена се озърна.
— Кажете на хората си да приберат оръжието, Чандлър. Положението е под контрол.
Чандлър тръгна срещу него.
— Първо кажете на своите хора да приберат оръжието, Маккена. Незабавно, иначе ще заповядам да ви арестуват за нападение и побой.
Маккена не помръдна. Чандлър приведе лице към него.
— Незабавно, специален агент Маккена, иначе ще ви се наложи да звъните за правен съвет от местния арест. Наистина ли искате такова нещо в досието си?
Най-сетне Маккена се навъси и подвикна на хората си:
— Приберете оръжието.
— А сега се дръпнете от този човек, дявол да го вземе — нареди Чандлър.
Маккена съвсем бавно се отдръпна от падналия Фиск, изпепелявайки детектива с поглед на всяка крачка. Чандлър коленичи и протегна ръка.
— Джон, добре ли си?
Фиск бавно кимна, без да откъсва очи от Маккена.
— Ще ни обясни ли някой най-сетне какво става? — възкликна Сара.
— Намерили са Стивън Райт убит — каза Чандлър.
35.
Бараката беше скрита сред горските дебри в най-затънтеното югозападно кътче на Пенсилвания, близо до границата със Западна Вирджиния. До нея се стигаше само по кален, осеян с ями път. Когато Джош влезе, пистолетът стърчеше изпод колана му, а по ботушите му бяха полепнали борови иглички и буци червеникава глина. Беше оставил камионетката под гъстите клони на близкия лещак, но за всеки случай метна отгоре и камуфлажна мрежа. Най-много се тревожеше да не ги забележат от въздуха. За щастие нощите още бяха топли. Не би рискувал да запали огън; нямаше как да скрие дима.
Руфъс седеше на пода с Библия в скута, подпрял широките си плещи на стената. Пиеше сода, до него лежаха остатъците от обяда. Беше се преоблякъл с дрехите, които му даде Джош.
— Наред ли е всичко?
— Няма жива душа освен катериците. Как се чувстваш?
— Адски щастлив и уплашен до смърт. — Руфъс поклати глава и се усмихна. — Хубаво е да си пиеш свободно содата и да не се тревожиш, че някой може да ти види сметката всеки момент.
— Надзирателите ли имаш предвид или затворниците?
— А ти как мислиш?
— Сигурно и едните, и другите. Нали знаеш, и аз съм лежал на топло. Ако речем, може и книга да напишем.