— Колко време ще стоим тук?
— Ден-два. Докато се поуталожат нещата. После тръгваме към Мексико. Там се живее десет пъти по-евтино. Имам стари приятели от армията по ония места. Те ще ни помогнат да се уредим. Може да си намерим рибарска лодка и да живеем на плажа. Харесва ли ти?
— На мен и в канализацията би ми харесало. — Руфъс се изправи. — Имам един въпрос.
Брат му се подпря на стената и започна да бели ябълка с джобното си ножче.
— Слушам те.
— В камионетката имаше цял товар провизии, две пушки и тоя пистолет, дето го носиш. Плюс дрехи за мен.
— И какво?
— Случайно ли носеше всички тия неща, когато дойде да ме видиш?
Джош сдъвка парченце ябълка.
— Като всеки човек, и аз трябва да ям. Значи от време на време ходя да пазарувам, нали така?
— Да, но не си купил нищо нетрайно — мляко, яйца и тъй нататък. Само консерви и полуфабрикати.
— В армията ни хранеха само с консерви. Сигурно ми е допаднала готовата храна.
— И винаги ли си мъкнеш артилерията?
— Може да съм хванал някакъв комплекс от Виетнам и още да не ми е минало.
Руфъс опипа ризата си с размерите на чаршаф.
— Моят размер не се намира по щандовете. Пристигнал си, за да ме измъкнеш, нали, Джош?
Джош привърши с ябълката и метна огризката през отворения прозорец. Избърса ръце от сока и погледна брат си.
— Виж какво, Руфъс, така и не разбрах защо уби онова момиченце. Но знаех, че за да го сториш, не си бил на себе си. Когато получих писмото от армията, рекох си: тука има нещо. Не знаех, че е прикритие за онова, което са ти сторили. Но фактът е, че в днешно време, ако човек се побърка и вземе да прави гадости, вкарват го в лудницата, а като оздравее, просто го пускат. Ти лежа в затвора двайсет и пет години заради нещо, което знам, че не си искал да сториш. Нека просто речем, че ми е дошло време да кажа: стига толкоз. Ти излежа колкото трябваше, нали разбираш, плати си с лихвите за всичко. Трябваше да излезеш и аз донесох ключа. Ако не беше пожелал да тръгнеш, щях да те посъветвам както си знам. Наречи го добро или зло, не ми пука. Бях решил да го направя.
Цяла минута двамата братя се гледаха, без да говорят.
— Ти си добър брат, Джош.
— Адски си прав.
Руфъс отново седна на пода, взе Библията и внимателно запрелиства страниците, докато откри търсения пасаж. Джош го погледна.
— Още ли четеш тия работи след толкова много години?
Руфъс вдигна очи към него.
— Ще ги чета, додето съм жив.
Джош изсумтя.
— Прави каквото си искаш, но ако питаш мен, не е чак толкова умно да си губиш времето с празни работи.
Руфъс му хвърли леден поглед.
— Не са празни работи. Словото Божие ме опази през всичките тези години.
Джош поклати глава, озърна се през прозореца и отново погледна Руфъс. Докосна дръжката на пистолета.
— Това тук е Бог. Или нож, или шашка динамит, или наперено поведение. А не някаква си книга, пълна с истории как хората се убиват един друг, отнемат чужди жени и вършат какви ли не грехове…
— Човешки грехове, не Божии.
— Господ не те измъкна оттам. Аз го сторих.
— Бог те изпрати при мен, Джош. Всичко е негова воля.
— Значи казваш, че Господ ме е накарал да дойда при теб?
— Защо дойде?
— Казах ти вече. Да те измъкна.
— Защото ме обичаш, нали?
Джош леко се изненада.
— Да — каза той.
— Това е волята Божия, Джош. Обичаш ме и ми помагаш. Такива са пътищата Господни.
Джош поклати глава и се загледа настрани. Руфъс отново зачете Библията.
От портативната полицейска радиостанция на Джош долетя писукане. Той бе успял да я настрои на местни вълни, за да следят новините за бягството на Руфъс.
— Чу ли се нещо ново за теб от полицията? — попита Джош.
В новините снощи бяха споменали за Руфъс Хармс. Военните се ограничиха с коментара, че Хармс е жесток убиец, известен в затвора с буйния си нрав. Избягал с помощта на своя брат, също изпечен престъпник. Двамата били въоръжени и много опасни. В превод от полицейския жаргон: не се учудвайте и не разпитвайте много-много, когато властите домъкнат труповете им.
— Не много — отговори Руфъс. — Търсят на юг, точно както очакваше.
В този момент от транзистора, сложен на пода до радиостанцията, долетя сигналът за следобедните новини. Първите две съобщения не представляваха интерес за братята. Третата обаче ги накара да се вторачат в радиото. Джош се пресегна и засили звука. Съобщението продължи по-малко от минута и когато то свърши, Джош изключи транзистора.
— Райдър и жена му — каза той.
— Нагласили са го, уж че я е застрелял, а после се самоубил — добави Руфъс, клатейки смаяно глава. — Двама души ми идват на свиждане, а сега и двамата са мъртви.