Докато Найт оглеждаше хората около масата, Мърфи бе навел очи и разсеяно опипваше стария си джобен часовник. Освен тях присъстваха Чандлър, Фиск, Пъркинс, Рон Клаус и Маккена. Фиск и Маккена се споглеждаха от време на време, но Фиск удържаше гнева си.
Райт бе открит в един парк недалеч от неговия апартамент на Капитолийския хълм. Също като Майкъл Фиск беше прострелян в главата и портфейлът му липсваше. Приличаше на грабеж и убийство, но никой в залата не вярваше, че отговорът е толкова прост. Според предварителните заключения Райт бе убит между полунощ и два часа сутринта.
На идване към съда Чандлър осведоми Фиск за новите събития. Аутопсията на Майкъл Фиск бе приключила, макар че все още се чакаше официален доклад и точното време на убийството. Причината за смъртта обаче беше напълно ясна — огнестрелна рана в главата. Освен това Чандлър бе открил в кой сервиз е обслужена колата му, но никой от тамошните техници не успя да си спомни нещо съществено.
Тогава на Фиск му хрумна идея, заради която се отклониха от прекия път към съда. Отскочиха до полицейския паркинг, за да огледат още веднъж хондата на Майкъл. Фиск надникна в джобовете зад предната седалка.
— Тук имаше карта, Майк никога не се разделяше с нея. Все го беше страх да не се заблуди. Преди да потегли, непременно планираше целия маршрут. Сега няма карта, но виж това.
Той размаха две омачкани жълти листчета, които бе открил на дъното на джоба. Върху тях бяха изписани номера на шосета и магистрали — указания за някакво отдавнашно пътуване, ако се съдеше по избелялото мастило.
Чандлър огледа листчетата.
— Защо му е на убиеца да взима картата?
— Защото върху нея може да е била отбелязана целта на пътуването.
— Значи километражът наистина има нещо общо с убийството.
Фиск се поколеба за момент дали да разкаже за документите на Хармс. Но тази информация само щеше още повече да усложни положението.
— Може би — каза накрая той.
След това двамата с Чандлър потеглиха към Върховния съд.
Сега всички седяха в заседателната зала и се гледаха. Без да разкрива източника на информация, Чандлър бе съобщил, че предната вечер някой е проникнал в апартамента на Майкъл Фиск.
— Всичко е във вашите ръце, детектив Чандлър — каза Рамзи. — Макар че според мен е по-вероятно да си имаме работа с някакъв луд, озлобен срещу съда, отколкото убийствата да са свързани с работата на Майкъл.
— Искам да знаете, че Бюрото е натоварило сто агенти да се заемат със случая — обади се Маккена. — Освен това организирахме денонощна охрана на съдиите.
— А сътрудниците? — попита Фиск. — Засега те са на прицел.
— Вече събрах адресите на всички сътрудници — намеси се Чандлър. — Засилихме полицейските патрули около жилищата им. Повечето живеят на Капитолийския хълм, близо до съда. Можем да настаним всички желаещи в местен хотел с денонощна охрана. Освен това възложих на един от нашите специалисти да обясни на сътрудниците как да се пазят, да бъдат нащрек за подозрителни личности, да не излизат сами късно вечер и тъй нататък. — Той се огледа. — Между другото, къде е Деласандро?
— Опитва се да координира новите мерки за сигурност — отвърна Клаус. — Никога не съм го виждал толкова разтревожен. Мисля, че се чувства лично засегнат.
— Вече почти трийсет и три години съм във Върховния съд, но не вярвах да доживея такова нещо — печално каза съдия Мърфи.
— Всички сме поразени, Томи — каза Найт и погледна втренчено Чандлър. — Не сте ли открили поне някаква следа?
— Е, не е чак толкова зле. Работим по няколко версии. За смъртта на Майкъл Фиск, искам да кажа. С убийството на Райт едва започваме.
— Но смятате, че са свързани? — попита Рамзи.
— Откровено казано, засега не бих отхвърлил това, но и не бих го потвърдил.
— Какво предлагате да направим?
— Да си вършите работата както обикновено. Ако някой смахнат иска да обърка дейността на съда, отмяната на заседанията само ще го насърчи.
— А ако продължим, можем да го ядосаме толкова, че пак да нападне — подметна Найт.
— Не е изключено, съдия Найт — призна Чандлър. — Но не вярвам дейността на съда да окаже влияние върху събитията. Ако убийствата са свързани. — Той погледна Рамзи. — Мисля, че си струва за всеки случай да прегледаме делата, по които са работили двамата сътрудници. Знам, че е само догадка, но по-добре да загубя малко време сега, отколкото после да си скубя косите.