Изведнъж в ума й се мярна буквата Р. Името на Хармс започваше с Р; беше го прочела в молбата. Вбесяваше се, че не може да си припомни нищо друго.
Тя се изправи рязко и едва сега забеляза папката пред себе си. Беше становището по делото „Ченс“. Същото, по което бе наредила на Райт да работи снощи. Към папката имаше прикрепено листче с молба към нея да прегледа текста.
Тя седна и отпусна глава на бюрото. Ами ако наистина някакъв психопат избиваше сътрудници? Дали случайно Райт не бе загинал вместо нея? За миг застина от страх. Хайде, Сара, ще се справиш, подкани се тя. Трябва да се справиш! Напрегна воля, стана и тръгна към вратата.
След малко влезе в деловодството и отиде при служителя, който се занимаваше с компютърната база данни. Вече го бе посещавала, но искаше да е абсолютно уверена.
— Можеш ли да провериш дали имаме някакво дело с участник на име Хармс?
Служителят кимна и затрака по клавиатурата. След около минута поклати глава.
— Не откривам такова име. Кога е заведено?
— Наскоро. Някъде през последните две седмици.
— Върнах се шест месеца назад — нищо. Не ме ли пита наскоро за същия човек?
Преди Сара да отговори, иззад нея долетя глас:
— Хармс ли каза?
Сара стреснато се обърна към другия служител.
— Да, фамилията е Хармс.
— Чудна работа.
Сара усети, че я побиват тръпки.
— Какво има?
— Тази сутрин един човек се обади да пита за някаква молба и спомена това име. Казах му, че няма такъв документ.
— Хармс? Сигурен ли си? — полита Сара, опитвайки се да овладее вълнението си. — А малкото име?
Служителят се замисли.
— Може би с буквата Р? — подсказа му Сара.
Той щракна с пръсти.
— Точно така. Руфъс, Руфъс Хармс. Звучи ми като име от затънтената провинция.
— Човекът представи ли се?
— Не, но изглеждаше много разстроен.
— Спомняш ли си нещо друго?
Служителят пак се замисли.
— Не знам какво имаше предвид, но спомена, че човекът гниел във военен затвор.
Очите на Сара се разшириха и тя понечи да изтича навън.
— Каква е тази история, Сара? — попита служителят. — Да не е нещо, свързано с убийствата?
Тя изскочи от деловодството, без да отговаря. Служителят се поколеба, после хвърли поглед наоколо, за да види дали някой не го наблюдава. След това посегна към телефона и набра номер. Когато отсреща вдигнаха, той заговори тихичко.
Сара се изкачи по стълбището почти тичешком. Току-що бе открила, че в списъка на Фиск има един огромен пропуск. Стигна до кабинета, прелисти бележника си и набра един номер. Обаждаше се в Главното управление на военната полиция. Фиск бе проверил федералните и щатските затвори, но изобщо не бе помислил за военните. Любимият чичо на Сара се бе пенсионирал с чин бригаден генерал. Тя отлично знаеше що е военен затвор: Руфъс Хармс бе изцяло във властта на американската армия.
Свърза се с дежурния по управление, старши сержант Дилард.
— Не разполагам с номера му — каза тя, — но смятам, че е във военен затвор на около шестстотин километра от Вашингтон.
— Не мога да ви дам подобни сведения. Според официалната процедура трябва да подадете писмено запитване до отдел „Операции и планиране“. После ще я прехвърлят в отдел „Публична информация“. А там вече в зависимост от обстоятелствата ще решат дали да ви отговорят, или не.
— Работата е там, че се налага да разбера незабавно.
— От пресата ли сте?
— Не, обаждам се от Върховния съд.
— Виж ти. И как да разбера дали е вярно?
Сара се замисли.
— Потърсете номера на Върховния съд. После позвънете и питайте за мен. Името ми е Сара Еванс.
— Не е много в реда на нещата… — скептично промърмори Дилард.
— Моля ви, сержант Дилард, случаят е извънредно важен.
За няколко секунди отсреща настана мълчание.
— Добре, изчакайте малко.
След пет безкрайни минути телефонът на Сара иззвъня.
— Знаете ли, сержант Дилард, и друг път съм получавала сведения от вашата служба, без да ме препращат по инстанциите.
— Е, понякога нашите хора са малко небрежни с информацията.
— Просто искам да знам къде е Руфъс Хармс, нищо повече.
— Всъщност нямаше да има проблем, ако ставаше дума за друг затворник.
— Не разбирам. Какво му е толкова особено на Руфъс Хармс?
— Не четете ли вестници?
— Днес не. Защо?
— Може и да не е сензация, но хората трябва да знаят. Ако не заради друго, то поне за да се пазят.
— Какво да знаят?
— Че Руфъс Хармс е избягал.
И Дилард накратко изложи подробностите.
— Къде е бил затворен?
— Във Форт Джаксън.
— Къде се намира това?
Дилард обясни и Сара си записа мястото.