— Общо взето, не. За да се прибере, би трябвало от Втора улица да завие наляво по И Стрийт. Няма смисъл да продължава към парка.
— Имал ли е куче? Може би се е прибрал, а след това го е извел в парка.
— Да, имал е куче, но не се е прибирал. Поне така смятаме. И ако е искал да изведе кучето, Мариън Парк е много по-близо до апартамента му.
— Странно.
Чандлър присви очи, като че му бе хрумнало нещо.
— Но в Мариън Парк има нещо, което липсва в Гарфийлд.
— Какво?
— Полицейски пост на отсрещния тротоар.
— Убиецът вероятно е знаел това.
— Постът не е кой знае каква тайна. Държим да се знае, така предотвратяваме престъпленията.
— Дали наистина е убит в парка, или само са го изхвърлили там?
— По тревата имаше кръв. Засега не сме открили гилзи. Ако нападението не е случайно, убиецът би използвал заглушител. На револвер трудно се слага заглушител, тъй че по всяка вероятност е стреляно с пистолет. В такъв случай може и да намерим гилзата, стига да не е прибрана.
— Куршумът беше ли в тялото?
Чандлър кимна.
— Дано да открием и оръжието за сравнение.
— След онова, което се случи у Майк, вероятно си оставил някого да пази в апартамента на Райт.
— Я гледай, аз пък да не се сетя!
— Извинявай. Имаш ли представа по кое време снощи е излязъл Райт от съда?
— Все още уточняваме. След края на работното време остава само една отворена врата. Тя е под непрекъснато наблюдение и се заключва в два след полунощ. Може да се излезе и през гаража, но там също има охрана. Райт обаче не е бил с кола, тъй че гаражът отпада.
— В такъв случай някой трябва да го е видял на излизане.
— Моите хора разговарят с пазачите от снощната смяна.
— А има ли охранителни камери?
— За съда ли питаш? — усмихна се Чандлър. — Отговорът е „да“, но не навсякъде и за жалост не в тази част от коридора. За всеки случай проверяваме видеозаписа, може и да излезе нещо. — Той отново прелисти бележника. — Всъщност толкова късно вечер на етажа едва ли се мярка жива душа освен някой сътрудник, останал да поработи.
— Нещо интересно в биографията на Райт?
Чандлър поклати глава.
— Засега никакви зловещи тайни. Трудно ще е да намерим мотив.
— Но портфейлът му е изчезнал.
— Да, мислих по този въпрос. Прекалено удобно се получава.
— Сякаш някой е искал да сметнем, че двете убийства са свързани?
— Знаеш ли, в крайна сметка може наистина да се окаже, че някакъв смахнат има зъб на съда.
— Лично аз вярвам, че убийствата са свързани, но не така, както мислят всички.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако Майк е бил убит с определена цел и някой не иска да я открием, най-добрият начин да ни заблуди е, като убие още един сътрудник и нагласи нещата така, че двете престъпления да изглеждат свързани.
Чандлър се заинтересува.
— И каква ще е истинската причина някой да убие брат ти и да прикрива целта си?
Фиск отново се поколеба. Тайната на откраднатата молба започваше сериозно да го смущава.
— Не знам, но може би имам идея защо е убит Райт.
— Нали преди малко каза, че искат да ни пратят за зелен хайвер?
— Да речем, че със смъртта му убиецът е постигнал две цели.
В този момент Сара се приближи към тях, опитвайки се да прикрие вълнението си.
— Джон, може ли да поговорим за малко?
— Мис Еванс — каза Чандлър с широка усмивка, — надявам се пътуването ви до Ричмънд да е било приятно и без произшествия.
— Във всеки случай беше необичайно — бързо отвърна тя. — Джон, наистина трябва да поговорим.
— Може ли да продължим малко по-късно, Буфърд?
— Да, ще чакам да ми изложиш теорията си.
Докато двамата се отдалечаваха, усмивката на Чандлър изчезна. Питаше се дали Сара Еванс не му е отнела „неофициалния“ партньор.
Малко след като Сара напусна кабинета си, съдия Найт намина да я види. Тъкмо се канеше да й остави бележка, когато забеляза становището по делото „Ченс“ с прикрепено към него листче. Седна зад бюрото на Сара и прочете какво е написал Райт. Когато свърши, тя изведнъж осъзна какво е направила. Бе наредила на Райт да работи до късно, дори цяла нощ, ако трябва. Той бе сторил точно това и някой го бе убил. Заради нейното безценно становище. Досега изобщо не й бе хрумвало как са се подредили събитията. Тя въздъхна тъй дълбоко, че едва не се задави. Остави папката и изскочи навън.
След минута изтича покрай смаяните сътрудници и се заключи в кабинета си. Огледа красивото, просторно помещение, в което имаше дори камина. Тук бе седяла, за да обмисля своите стратегии и житейски възгледи. И един младеж бе платил за това с живота си. Тя безсилно рухна в ъгъла, закри лицето си с длани и зарида.