Сара се поколеба.
— Да, и това е възможно.
— Ако някой полицай от охраната е отвел Райт, лесно можем да го установим. Ще кажа на Чандлър.
— И докъде стигнахме?
Фиск сви рамене.
— Трябва да видим военното досие на Хармс. Имам един стар приятел във военната прокуратура. Ще позвъня да го питам дали не може някак да ускори процеса. Докато не разберем кой е замесен в тази история, искам да пазим всичко в тайна, доколкото е възможно.
Сара потръпна и обгърна раменете си с длани.
— Знаеш ли какво? Започвам да се плаша от мисълта каква ли е истината.
40.
Сара се зае с работа, а Фиск позвъни на своя приятел от военната прокуратура Фил Дженсън. Между другото го помоли да издири списък на военнослужащите от Форт Плеси по времето, когато Руфъс Хармс е бил там.
Когато се върна при Чандлър, Фиск му изложи теорията си за убийството на Райт. Детективът бе впечатлен.
— Ще проверим и таксиметровите компании. Можем само да се надяваме, че някой е чул или видял нещо. — Той се втренчи в младежа. — Е, откри ли снощи нещо интересно за мис Еванс?
— Мисля, че тя е добро момиче. Малко прибързано, но добро. И умно.
— Нещо друго? При първоначалната среща Рамзи каза, че била близка с брат ти. Дали няма причина да желае смъртта му?
— Питай нея.
— Теб питам, Джон. Мислех, че сме партньори. — Чандлър пристъпи по-близо до Фиск. — В това разследване се натъквам на толкова неизвестни, че не бих искал нещо да ми изскочи и откъм гърба. Ти си бил полицай; знаеш какво е да пазиш колегата.
— Никога не съм зарязвал партньора в беда — гневно отвърна Фиск.
— Радвам се да го чуя. Разкажи ми за снощи.
Фиск се озърна настрани, мислейки какво да прави. Не беше твърде разумно да укрива сведения. Тогава как да бъде откровен с Чандлър, без при това да съсипе живота на Сара и репутацията на брат си?
— Тук някъде намира ли се кафе?
— В кафенето. Аз черпя.
Няколко минути по-късно двамата седяха в кафенето на партера. Беше започнало следобедното заседание и наоколо почти нямаше клиенти.
Фиск отпи глътка кафе под втренчения поглед на Чандлър.
— Джон, не може да е чак толкова страшно. Освен ако речеш, че ти си онзи, дето гърми по хората.
— Буфърд, ако ти кажа нещо, съществуват строги правила как да постъпиш с информацията и с кого да я споделиш.
— Вярно. Значи заради тези правила не искаш да проговориш?
— А ти как мислиш?
— Мисля да поговорим съвсем условно, бива ли? Виж сега, моята работа е да събирам факти и чрез тях в крайна сметка да арестувам някого за престъпление. Ако не боравим с факти, а само с предположения — например твоята теория за убийството на Райт, — мога да работя по версията, но не съм длъжен да докладвам на когото и да било, докато фактите не я потвърдят.
— Значи можем да разговаряме теоретично и всичко ще си остане между нас?
Чандлър поклати глава.
— Не мога да обещая, че ще си остане между нас. Не и ако теорията стане факт.
Фиск наведе очи към чашката. Усещайки, че го изпуска, Чандлър потропа с лъжичката.
— Джон, в момента най-важното е да открием кой уби брат ти и Райт. Мислех, че искаш това.
— Вярно. Искам го.
Наистина ли, внезапно се запита Чандлър.
— Добре тогава, какво те тормози?
— Това, че опитвайки се да помогнеш на някого, можеш да му причиниш зло.
— Само за брат ти ли става дума? Или и за още някого?
Фиск усети, че вече е казал твърде много. Реши да премине в настъпление.
— Добре, Буфърд, дай засега да обсъдим теориите. Нека предположим, че някой е взел от деловодството молба, преди да бъде заведена в регистрите на Върховния съд.
— Как и защо?
— Колкото до как, няма проблеми. Въпросът е защо.
— Добре, продължавай.
— Да допуснем сега, че някой друг служител е видял молбата, разбрал е, че я няма в регистъра, но не е казал никому.
— Вероятно и тук става доста объркано около въпроса защо?
— Може би не. Нека допуснем още, че въпросният човек е имал причини да вземе молбата. И че е отишъл някъде да посети нейния подател.
— Онези хиляда и триста километра с колата на брат ти?
Фиск погледна втренчено детектива.
— Това вече е факт, Буфърд. Сега не говорим за факти.
Чандлър отпи глътка кафе.
— Продължавай.
— Да предположим, че авторът на молбата е затворник.
— Това факт ли е, или само предположение?
— Не ми се иска да отговоря.
— А на мен пък ми се иска да питам. Къде е този затворник?
— Не знам.
— Как тъй не знаеш? Щом е затворник, трябва да лежи нейде на топло, нали?
— Не е задължително.
— Какво, по дяволите… — Изведнъж Чандлър затвори уста и се изблещи. — Да не би да намекваш, че е избягал от затвора? — Фиск мълчеше. — Моля те, само не казвай, че брат ти се е прехласнал по тая молба, отишъл е да го измъкне, а после онзи му е видял сметката. — Чандлър тревожно повиши глас. — Не го казвай, по дяволите.