— Не казвам такова нещо. Било е съвсем другояче.
— Добре. Тази молба… знаеш ли какво пише в нея?
Фиск разбираше, че вече са извън територията на догадките. Поклати глава.
— Изобщо не съм я виждал.
— Тогава откъде знаеш, че съществува?
— Буфърд, на този въпрос няма да отговоря.
— Джон, мога да те принудя.
— Прави каквото искаш.
— Знаеш, че поемаш голям риск.
— Знам. — Фиск допи кафето и се изправи. — Ще хвана такси и отивам да си прибера колата.
— Мога да те откарам. Работя и по други случаи, макар че в момента светът се интересува само от този.
— Мисля, че и за двама ни ще е по-добре да не пътуваме заедно.
Чандлър прехапа устни.
— Както решиш. Колата ти е на паркинга зад управлението. Ключовете са на предната седалка.
— Благодаря.
Докато Фиск излизаше от кафенето, Чандлър се загледа след него.
— Дано момичето да си струва, Джон — тихо изрече детективът.
Чандлър също бе задвижил някои проучвания и когато се върна в управлението, завари върху бюрото си снопче листове. Една от стандартните линии при разследването бе да получат списък на всички разговори от домашния и служебния телефон на Майкъл Фиск през последния месец. Именно това представляваше купчината хартия. Тук бе обаждането до брат му. Имаше и няколко разговора с Фиск старши. Десетина пъти се срещаше домашният номер на Сара Еванс. Интересно, помисли Чандлър. Да не би и двамата братя да харесваха една и съща жена? Когато наближи края на списъка, Чандлър усети как сърцето му заподскача. А след толкова години полицейска служба това не се случваше често. Майкъл Фиск бе провел няколко разговора с Форт Джаксън в Югозападна Вирджиния, за последен път само три дни, преди трупът му да бъде открит. Чандлър знаеше, че във Форт Джаксън има военен затвор. И това не бе всичко. Той разрови купищата документи върху бюрото си, докато откри онова, което търсеше. Телексът бе разпратен из цялата страна — молба за помощ при залавяне на опасен престъпник. Досега Чандлър изобщо не му бе обърнал внимание.
Сега той се вгледа напрегнато в снимката на Руфъс Хармс. Вдигна слушалката и бързо набра номер. Трябваше му едно сведение и след минута вече го имаше. Форт Джаксън се намираше приблизително на шестстотин километра от Вашингтон. Дали Хармс бе авторът на молбата, за която спомена Джон Фиск? И ако да, то защо според неговата „теория“ брат му я бе изнесъл от деловодството?
Чандлър отново се вгледа в списъка с телефонни обаждания. Очите му небрежно прескочиха един номер може би защото беше на адвокатска кантора, а много от разговорите бяха по юридически въпроси. Но дори и да се бе спрял върху номера, името Сам Райдър нямаше да му подскаже нищо. Чандлър остави списъка и се замисли дали не е най-добре да доведе Фиск и Сара Еванс, за да изкопчи истината от тях. Но в този момент инстинктът от трийсет години полицейска служба изведнъж се намеси с едно ясно послание: не вярвай никому.
— Хайде, Джон — умолително изрече Сара.
Наближаваше краят на работния ден, а двамата още бяха в нейния кабинет.
— Сара, та аз дори не познавам съдия Уилкинсън.
— Не разбираш ли? Ако наистина е замесен вътрешен човек, имаме идеална възможност да съберем информация, защото ще присъства практически целият Върховен съд.
Фиск отвори уста да възрази отново, но премълча. Разтърка брадата си.
— По кое време започва?
— В седем и половина. Между другото, чу ли се с онзи приятел от военната прокуратура?
— Да. Всъщност имаме работа с две отделни досиета. Едното е кадрова справка, съдържаща не само сведения за военната служба на Хармс, но и характеристики, лична информация, договор за постъпване в армията, данни от счетоводството и медицински картон. Второто досие с преписката от военния съд вероятно е във Форт Джаксън. Документите, подадени от адвоката му, би трябвало да се съхраняват във военната прокуратура. Ако изобщо ги пазят след толкова години. Дженсън проверява в момента. Ще изпрати каквото може.
Сара се зае да разчиства бюрото си.
— Какво можеш да ми кажеш за съпрузите Найт? — попита Фиск. — Миналото им и тъй нататък.
— Защо?
— Нали отиваме на празненство, организирано от тях. Тя е видна фигура от Върховния съд, а и сенаторът не е за пренебрегване. Не смяташ ли, че си струва да ги включим в разследването?