— Ти вероятно знаеш за Джордан Найт повече от мен. С него сте земляци.
Фиск сви рамене.
— Вярно. Преди да влезе в политиката, Джордан Найт беше един от най-големите бизнесмени в Ричмънд. Доста пари натрупа.
— Сигурно и доста врагове?
— Не, не мисля така. Той направи много за Вирджиния. Освен това е кротък, любезен човек.
— Значи двамата с Елизабет Найт са странна двойка.
— Тя навярно е засегнала доста народ по пътя си към върховете.
— И още как. Това е част от играта. Още като прокурор беше свирепа, а като съдия двойно повече. Всички знаеха, че й готвят място във Върховния съд. Почти във всички важни дела нейният глас е решаващ и това подлудява Рамзи. Сигурно затова се държи така с нея. Обикновено й прави мили очи, но от време на време не устоява на изкушението да подхвърли някоя злостна приказка.
Фиск си спомни сблъсъка между двамата на съвещанието. Значи това беше.
— Добре ли познаваш останалите съдии? Би трябвало, щом вярваш, че не могат да извършат убийство.
— Както във всички големи организации, тук се познаваме само повърхностно.
— Разкажи нещо за миналото на Рамзи.
— Какво, нима не си чел нищо за председателя на Върховния съд?
— Искам да чуя от теб.
— От десет години е председател. Преди това беше заместник.
— Нещо по-особено в биографията му?
— Бил е военен. В армията, или може би във флота. — Сара зърна погледа на Фиск. — Не си го и помисляй, Джон. Рамзи не е хукнал да трепе хора. Можеш да прочетеш всичко за него в официалната му биография.
Фиск изглеждаше озадачен.
— Мислех, че от разговори с другите сътрудници знаеш всичко за съдиите.
— Сътрудниците на всеки съдия странят от останалите, макар че всеки четвъртък следобед имаме обща сбирка. От време на време се случва да поканим някой съдия на вечеря. Нали разбираш, за взаимно опознаване. Но иначе всеки кабинет е сам за себе си, ако не броим — тя помълча — …така наречената сътрудническа осведомителна мрежа.
— Майк веднъж ми спомена нещо подобно, след като беше постъпил в съда.
Сара се усмихна.
— Няма как да не е споменал. Служителите са вестоносци на своите съдии. През цялото време пускаме пробни балони, проверяваме кой на каква позиция е застанал. Например Майк често ме питаше какво трябва да е становището на мнозинството, за да се присъедини Найт към Мърфи.
— Щом има мнозинство, за какво им е още един глас?
— Ти май изобщо не си наясно как работим.
— Какво искаш от един провинциален адвокат?
— Добре, мистър провинциален адвокат, нека ти кажа, че сигурно щях да съм богата, ако ми даваха по десет долара за всяко мнозинство, което се е разпаднало, защото не е имало стабилна подкрепа. Важното е да изработиш становище, което ще ти осигури пет гласа. А междувременно противникът не стои със скръстени ръце. Случва се да циркулират по няколко противоположни становища. Това е голямо изкуство — да използваш обратно становище или дори само да заплашваш другите с него.
Фиск я изгледа любопитно.
— Мислех, че протестиращите обикновено губят. Как биха могли да окажат натиск?
— Да речем, че някой съдия не харесва позицията на мнозинството. Тогава пуска по кабинетите свое становище, което сипе огън и жупел върху противника, а ако излезе навън, може да съсипе репутацията на целия съд. Или което е още по-лесно, само намеква, че смята да напише подобно становище, ако мнозинството не промени позицията си. Всички го правят — Рамзи, Найт, Мърфи. Това е любимата им игра.
Фиск поклати глава.
— Прилича ми на безкрайна предизборна борба за гласове. Юридически вариант на политическите пазарлъци. Дай ми еди какво си и ще гласувам за теб.
— Много е важно да знаеш кога да атакуваш. Да речем, че някой съдия не харесва решение по дело отпреди пет години. Естествено, Върховният съд няма да отмени с лека ръка собственото си становище, затова трябва да мислиш стратегически. Съдията може да използва сегашно дело, за да изгради основа, върху която ще обори прецедент от далечното минало. Това се отнася и до подбора на самите дела. Съдиите винаги дебнат за подходящ случай, чрез който могат да променят едно или друго старо решение. Съвсем като в шахматна игра.
— Само дано не загубят нещо в тази игра.
— Какво?
— Правосъдието. Може би точно това иска Руфъс Хармс. И затова е подал молбата. Мислиш ли, че тук ще получи правосъдие?
Сара наведе глава.
— Не знам. На толкова високо ниво отделната личност вече няма значение. Важни са прецедентите, създадени чрез съдебните решения. Всичко зависи от това какво иска Хармс. И как ще се отрази то върху останалите.