— Е, човекът малко е сбъркал.
— А вий знаете ли как да стигна?
— Да, може да карате след мен, но няма да е чак до Батън Руж.
Джош продължи да гледа тъпо.
— Добри са си ми дечурлигата. Искат да видят татко. Помогнете ми, а?
— Добре, чуйте какво ще направим. Наблизо има едно отклонение, по което трябва да завиете. Следвайте ме дотам, а по-нататък ще трябва сам да се справите. Спрете и питайте някого. Какво ще речете?
Джош вдигна ръка към козирката на каскетчето.
— Бива.
Полицаят се канеше да тръгне обратно, когато хвърли поглед към караваната. Светна с фенерчето през страничния прозорец и видя натрупаните кашони.
— Сър, може ли да надникна в ремаркето?
Джош дори и не трепна, макар че ръката му плъзна към ръба на седалката, където бе скрил пистолета.
— Може, как да не може.
Полицаят мина отзад и отвори вратата. Посрещна го стена от кашони. Зад тях Руфъс се свиваше в тъмното под брезента.
— Какво има тук, сър? — подвикна полицаят.
— Храна — отвърна Джош, като се подаде през прозореца.
Полицаят отвори един кашон и извади кутия консервирана супа, измъкна от друг пакет бисквити, прибра го на място и затвори вратата. Върна се към кабината.
— Много храна. Пътуването не е чак толкова дълго.
— Ами то… питам аз дечурлигата какво искат. Те викат: храна.
Полицаят примига.
— А… Добър човек сте вие. Много добър.
— Вий деца имате ли си?
— Две.
— Хубаво.
— Приятно пътуване — каза полицаят.
Върна се към колата и потегли. Джош поизчака и подкара след него. Руфъс подаде глава от караваната.
— Здравата се изпотих под тоя брезент.
Джош се усмихна.
— Хладнокръвие, това е най-важното. Вземеш ли да се правиш на тарикат, теглят ти един бой. Станеш ли много любезен, решават, че ги будалкаш и те прибират. Но ако си стар и глупав, пет пари не дават за теб.
— Разминахме се на косъм, Джош.
— Късмет извадихме с тоя мексиканец. Страшно си падат по семейството и децата. Раздрънкаш ли се на тая тема и с пръст няма да те пипнат. Ако беше бял, можеше да загазим и с двата крака. С някой от нашите сигурно щеше да е по-лесно, ама и там не се знае. Като навлекат униформата, понякога стават по-лоши и от белите.
Руфъс недоволно се вгледа в брат си.
— А пък най-калпав народ са азиатците — продължаваше Джош. — И да мълчиш, и да приказваш — все тая. Гледат те, слушат и после правят каквото са си наумили. Тях е най-добре да ги гръмнеш, преди да ти съдерат задника. Да, страхотен късмет извадихме с тоя полицай Педро.
Той изплю сдъвкания тютюн през прозореца.
— Значи всички си оценил и претеглил? — гневно подхвърли Руфъс.
Джош го изгледа предизвикателно.
— Да имаш нещо против?
— Може би.
— Е, ти си живей живота както щеш, а моя остави на мен. Да видим кой ще стигне по-надалеч. Знам, че много си патил вътре, но и навън не беше градинско увеселение. Ако знаеш колко съм изтърпял, хем без присъда, по дяволите.
— Господ е създал всички ни, Джош. Всички сме негови чеда. Никой не бива да ни дели. В затвора съм виждал да пребиват и бели, и черни. Злото идва под всякакъв облик и цвят. Тъй пише в Библията. Съдя за хората само по делата им. Няма друг начин.
Джош изсумтя презрително.
— Я се чуй само. След всичко, дето ти сториха Тремейн и останалите. Какво, не ги ли мразиш, не ти ли се ще да ги избиеш?
— Не. Ако го исках, то щеше да значи, че Вик е изтръгнал обичта от сърцето ми. Че ми е отнел Господа. Успее ли да го стори, вече съм в негова власт. Но на тоя свят няма сила, дето да ми отнеме Бога. Нито Вик, нито който и да било. Не съм глупак, Джош. Знам, че в живота няма почтеност. Знам, че черните вечно са най-отдолу. Но ако почна да мразя хората, само ще подкрепя злото.
— Мамка му. Та на теб сам Господ би ти подписал разрешително да мразиш всеки бял на света.
— Грешиш. Намразя ли ги, все едно мразя себе си. Когато влязох в затвора, най-напред тръгнах по тоя път. Мразех всички. Бях се отдал на дявола, но Господ ме върна към правия път. Повече няма да стъпя накриво.
— Е, това си е твой проблем. Колкото по-бързо се справиш, толкова по-добре.
— Голям пропуск от твоя страна, Франк. Значи очистихте Райдър и жена му, а не се сетихте да претърсите кантората?
Рейфийлд стисна здраво слушалката.
— А според теб кога точно трябваше да го извършим? Ако го бяхме направили предварително, той сигурно щеше да заподозре нещо и да избяга. А ако сега ни спипат в кантората, ще почнат да задават цял куп неприятни въпроси.
— Но нали току-що ми каза, че случаят е обявен за убийство и самоубийство. Ченгетата ще прекратят разследването.
— Вероятно да.
— Значи можеш да се вмъкнеш в кантората му. Тази вечер например.