— Ако всичко е чисто, ще го направим.
— Открихте ли писмото от армията до Хармс?
— Засега не… — Рейфийлд не довърши, защото Тремейн нахълта в кабинета му, размахвайки лист хартия. — Чакай малко.
Тремейн остави листа пред Рейфийлд, който зачете и пребледня. Вдигна очи към навъсения Тремейн.
— Къде го намери?
— Онзи мръсник беше издълбал единия крак на леглото. Много е хитър — неохотно призна Тремейн.
С кратки, отсечени изречения Рейфийлд изложи по телефона съдържанието на писмото.
— Това твоя работа ли е, Франк? — попита човекът отсреща.
— Виж какво, ако онзи беше умрял в карцера, както очаквахме, щеше да има аутопсия, нали така? Е, нямаше друг начин да замажем нещата. Всички бяхме съгласни.
— Но боже мой, Хармс не умря. Защо след това не изчисти следите?
— Изчистих ги! Иначе мислиш ли, че щях да изляза сух от водата? Райдър не е глупак, щеше да изкове желязна защита.
— Добре де, щом си го сторил още тогава, откъде-накъде армията ще праща това писмо след толкова много години.
— Знам ли? Някой тъп чиновник сигурно се е натъкнал на документ или пък чак сега са вкарали данните в компютъра. Влезе ли нещо в армейските архиви, не се знае дали някой ден няма пак да изплува, както и да го криеш. Няма по-гадна бюрокрация на тоя свят. Човек не може да гарантира всичко.
— Но ти трябваше да държиш всичко под око.
— Не ми казвай какво е трябвало да върша и какво не. Опитах, но не мога само с това да се занимавам всеки скапан ден от четвърт век насам.
Човекът отсреща въздъхна.
— Значи сега сме наясно какво е събудило спомените на Хармс.
— Всяка стратегия си има и рискове.
— Е, при Райдър може да има копие от писмото.
— Не виждам как Руфъс Хармс би се добрал до копирна машина, а и писмото не е било включено в молбата до Върховния съд, това поне знаем твърдо.
— Но не сме сто процента уверени. Затова довечера трябва на всяка цена да претърсите кантората на Райдър.
Рейфийлд вдигна очи към Тремейн и изрече в слушалката:
— Добре, ще го направим довечера. Бързо и ефикасно.
42.
Сенатор Найт посрещна сърдечно Фиск и Сара във фоайето. Зад него залата бе изпълнена с деловия и политическия елит на столицата.
— Радвам се, че успя да дойдеш, Джон — каза Джордан Найт, докато се ръкуваха. — Сара, прекрасна си както винаги.
Двамата се прегърнаха и си размениха целувки по бузата.
Фиск погледна Сара. Тя бе сменила строгото костюмче с лека лятна рокля в пастелни цветове, които чудесно подчертаваха слънчевия загар. Разпуснатата коса слизаше на свободни вълни покрай лицето й.
Тя забеляза погледа на Фиск и той смутено побърза да извърне очи, преди да вземе чаша от един минаващ сервитьор. Сара и Джордан Найт последваха примера му.
Джордан се озърна, сякаш също изпитваше леко смущение.
— Знам, че избрахме ужасно време — каза той, гледайки Сара право в очите. — И Бет е на същото мнение, макар че не си признава.
Няма и да признае, помисли си Фиск.
Джордан посочи с чашата си един старец в инвалидна количка и тихо изрече:
— За жалост Кенет Уилкинсън вече е с единия крак в гроба. Всъщност кой знае, той е яка душа и, току-виж, погребал всички ни. Мой приятел и наставник. Ако в мен има нещо добро, дължа го на него.
— Чрез него ли се запознахте с жена си? — попита Сара.
— Да, още една причина да съм му задължен.
Фиск гледаше как Елизабет Найт методично обикаля сред гостите, любезна и самоуверена като опитен политик. Озърна се из залата, но никъде не видя Рамзи и Мърфи. Зачуди се дали не бойкотират празненството. Забеляза, че останалите съдии изглеждат притеснени и нервни. Сигурно се страхуваха, че някой безумец възнамерява да прибави и техните глави към трофеите си.
В дъното на залата забеляза и Ричард Пъркинс. Навсякъде имаше въоръжени пазачи и Фиск знаеше, че най-разискваната тема на вечерта ще е убийството на двамата сътрудници. Той присви очи, когато видя Уорън Маккена да си проправя път през тълпата като акула, дебнеща плячка.
— Двамата сте страхотен екип — каза Сара.
Джордан Найт поднесе чашата си към нейната.
— И аз тъй смятам.
— Мислила ли е някога съпругата ви да се кандидатира за политически пост? — попита Фиск.
— Джон, та тя е във Върховния съд — възкликна Сара. — Това е пожизнено назначение.
Фиск не изпусна сенатора от очи.
— И друг път се е случвало да напускат съда заради по-висок пост, нали?
Джордан го изгледа проницателно.
— Да, случвало се е, Джон. Откровено казано, понякога обсъждаме този въпрос. Няма вечно да бъда сенатор. Имам ранчо от трийсет хиляди декара в Ню Мексико. С удоволствие бих отишъл да го управлявам до края на дните си.