— Какво преобръща съзнанието? — беше ми интересно да знам, как Анастасия се изказва за мен. И Александър продължи:
— След въпроса на Борис Мойсеевич: «Защо обикнахте именно него?» — Анастасия отговори отначало просто:
— Такъв въпрос е безсмислено да ми задавате, тъй като влюбеният не може да обясни, защо обича този, когото обича. За всяка влюбена жена най-добър и важен в света е само един, само нейният избранник. И моят любим е за мене — най-добрият.
— И все пак, Вие, Анастасия, не можете да отричате абсурдността на Вашия избор. Нека и да е случайно случила се, но все пак е абсурдност. Вашата воля, способностите на аналитичния Ви ум би трябвало да охладят първоначалния порив, да Ви обяснят цялата несъстоятелност на този човек спрямо другите. Поразмислете над това.
— Размишленията говорят за точно обратното. В дадения случай за тях е безполезно да се губи време. Те само увеличават загадъчната необходимост на случилото се. Трябва да се приеме всичко каквото е. — Да се приеме абсурда? Парадокса?
— Само на пръв поглед всичко изглежда така. Вие сте изминали дълъг път от Москва. Трудно сте се добрали до това място на брега. Задавате въпроси за моята любов. Но не подозирате, че парадоксът е именно в това, че по-голяма яснота относно тази любов внасят събитията станали в Москва. И за Вас би било по-добре да помислите над тях там. Не е нужно де се отива толкова далече.
— Що за събития са станали в Москва?
— Те са външно прости. Но само външно. Владимир, както Вие казвате, обикновен и с нищо незабележителен човек, захвърли всичко и замина в Москва от Сибир, след срещата си с мен. Той пристигна в Москва за да удържи дадената пред мен дума — да организира общество на предприемачите с по-чисти помисли. Той вече нямаше пари, но действаше. В Москва, на адрес Токмаков переулок, четиринадесет има двуетажна сграда. Там по-рано са работили хората, оглавяващи първото обединение на предприемачите. Оглавяващите това обединение лидери го бяха напуснали. Обединението умираше. Владимир влезе в тази сграда, и в нейните пустеещи, големи и малки кабинети започна оживление. Там той пишеше различни писма, обръщаше се към предприемачите. Той работеше от ранна утрин до късна вечер в своя кабинет и оставаше там да спи. При него идваха, намериха се хора, които започнаха да му помагат, повярваха и в него, и в това, което той правеше. Тук, в гората, аз го помолих за това. Разказвах му колко е важно. Изградих и му изложих план за действие. Целта можеше да се достигне, като се изпълни плана в последователността, построена от мечтата. Отначало трябваше да се напише книгата. С нейна помощ да се обясни много и да се разпространи информацията, тя трябваше да намери и обедини предприемачите с чисти помисли. Да му даде средства за осъществяване на този план. Но Владимир правеше всичко така, както сам го разбираше и смяташе за правилно. Той почти не си спомняше за мен. Той беше разбрал значимостта на замисленото и живееше с него. Той вървеше по свой път, нарушавайки последователността. По този начин да се достигне целта беше невъзможно. Но той не знаеше това и действаше с неимоверно упорство и изобретателност. Започнаха да му помагат и други хора, повярвали в идеята. Бавно пробиваха първите кълнчета на новото обединение на предприемачите. Това беше невероятно, но той успя мъничко. Те се събраха заедно. И това бяха предприемачи с по-чисти помисли. Списъкът с адресите им съществува — можете да се убедите.
— Ние четохме този списък. Той беше публикуван в първото издание на книгата. Но трябва да Ви разочаровам, Анастасия. В списъка имаше и такива предприятия, като например, завод «Кристал», московският завод за спиртни напитки. Неговата продукция е несъвместима с духовното разбиране.