Той довърши сценария и весело се засмя.
— Все още ли ти харесва? — попита Хелън.
— Още повече! — Знаеше, че според Хелън сценарият не е достатъчно ангажиран политически. Тя твърдеше същото и по адрес на Рудолф.
— Станал си безчувствен, което се дължи на студената война, корупцията във Вашингтон и Виетнам, а също и на втвърдяването на артериите ти. Кога за последен път си гласувал?
— Не си спомням — отговори той, макар че си спомняше: за Джонсън през 64-а. След това всякакво гласуване бе станало безсмислено.
— Срамота — каза Хелън. Тя гласуваше страстно и пламенно винаги когато имаше такава възможност. Хелън Морисън не страдаше от втвърдяване на артериите. — Не мислиш ли, че Гретхен има нужда от политически съветник? Мога да й свърша тази работа безплатно.
— Мисля, че това е последното нещо, от което има нужда. Независимо дали срещу заплащане, или гратис — отвърна Рудолф.
— Накрая все ще успея да те покръстя — увери го Хелън.
— В какво?
— В демократичните идеи на Джеферсън. Каквито и да са те — каза тя.
— Моля те, спести ми демократичните идеи на Джеферсън. Каквито и да са те — отговори Рудолф.
Хелън се засмя. Имаше приятен, открит смях.
— Защо? Това място е най-подходящо за политически разговори. Тук на плажа, под слънцето, след като добре си поплувал. Никога вече няма да има война.
Рудолф се наведе и я целуна. Кожата й беше солена от морската вода. Той не можеше да си обясни защо толкова време след раздялата с Жана е живял сам. Къщата на Хелън беше през няколко дюни надолу по плажа и нямаше нужда да се прекосява океанът. Напоследък лекарите открито препоръчваха редовни сексуални занимания като профилактика на сърдечните заболявания. Хелън като средство за здравословен живот, помисли той и вътрешно се усмихна, представяше си как ще се вбеси тя, ако той изрече на глас мислите си.
— Ти си прекрасна посвоему — каза безгрижно Рудолф.
— Правил ли си някога комплимент на жена без уговорки? — попита тя.
— Не помня — отговори той. — Не помня никоя друга жена.
— Излиза, че съм голяма прелъстителка, а в Ню Йорк и не подозират за това — засмя се присмехулно тя.
— Само защото не ти е изписано на челото — отвърна той.
— Ако сега решим да се любим, както цялата съм в сол и пясък, а ти, както мислиш за пари и договори, дали ще скандализираме съседите?
— Съседите не, но мене — да.
— Ех, колко много има още да учиш.
— Сигурно. Само дето няма да го науча.
— А след като се наобядваме? Аз ще готвя.
— Какво ще готвиш?
— Нещо леко, питателно и еротично — отговори тя. — Например задушени миди с лук и сланина. И ще видиш как ще се чувстваш в два часа следобед… Телефонът звъни. — Хелън имаше силно развит слух и Рудолф винаги се забавляваше, когато тя му повтаряше дума по дума разговори на ухо по неин адрес, обикновено злобни, които бе дочула в шумно помещение, докато говореше разпалено на някоя от любимите си теми пред други двама-трима души, хванати за слушатели. — Да се обадя ли? Ще кажа, че съм икономката и че ти си правиш горе йогийските упражнения, затова не мога да те извикам.
— Аз ще се обадя — отвърна той. Все още изпитваше неудобство, когато тя вдигнеше телефона и даваше да се разбере, че се чувства в къщата му като у дома си. — Но искам да те намеря тук, като се върна.
— Не се бой. Това слънце ми действа приспивателно — успокои го тя.
Той стана и отиде в къщата. Прислужницата идваше три пъти в седмицата и днес имаше свободен ден. Всеки път му ставаше приятно, когато влезеше през голямата остъклена врата, обърната към морето, и видеше мебелите от светло дърво, удобните канапета с кадифена тапицерия и широките лъснати дъски на пода във всекидневната.
— Рудолф — каза Гретхен. — Имам проблем. Зает ли си?
Той потисна въздишката си. Всяка седмица Гретхен имаше поне по един проблем, заради който му се обаждаше. Ако си имаше съпруг, помисли си Рудолф, телефонната й сметка щеше да бъде наполовина по-малка. Миналата седмица проблемът беше вуйчото на Айда Коен, бивш холивудски продуцент, пенсионирал се по болест след прекаран мозъчен удар. Беше опитен възрастен човек, който си разбираше от работата, и когато Айда му показала сценария, предложил да помогне; настанил се в малкия офис в Ню Йорк и започнал да се разправя с агентите на актьорите, да дава идеи за разпределението на ролите, да върши ежедневната мръсна работа по подписването на договорите с актьори и технически персонал и учтиво да отклонява кандидати за работа. Но след като три дни бил зле, Гретхен се страхуваше, че ще получи поредния удар, затова помоли Рудолф да й каже какво следва да направи за вуйчото на Айда Коен. Рудолф й каза да се обади на лекуващия го лекар и така Гретхен разбра, че става дума само за простуда.