— Мръсник. Ти какво му каза? — попита Рудолф.
— Казах му, че ще си помисля. Имаме среща в хотела му след половин час — отговори Гретхен.
— Говори с него и ми се обади пак — поръча Рудолф. — Ако искаш, откажи му, но не приемай нищо, преди да говориш с мен. — Той затвори телефона.
Десет процента върху сумата, която съм вложил, помисли си той, и то само за два месеца. Не е лошо. Въпреки това обаче не се зарадва. На плажа Хелън продължаваше да прави упражнения. След разговора с Гретхен имам нужда от еротичен обяд, каза си Рудолф.
Гретхен внимателно се гримира, оправи си косата, избра най-елегантния си костюм и се напарфюмира обилно с „Фам“, парфюма, който Евънс харесваше Айда Коен не би одобрила това, помисли си Гретхен, но продължи да подсилва и подчертава своята женственост и съблазнителност, преди да отиде на деловата среща, защото в края на краищата срещата беше точно такава, при това с неприятни подробности. На моята възраст става все по-трудно и по-трудно да се правя на съблазнителна самка, помисли си Гретхен, оглеждайки се в голямото огледало. Напоследък спеше лошо, вземаше хапчета за сън и това се отразяваше на външността й. Евънс Кинсела да върви по дяволите, каза си тя и си сложи още парфюм.
Когато влезе в апартамента в хотел „Риджънси“ на Парк Авеню, Евънс Кинсела я посрещна избръснат, със сако и вратовръзка. Обикновено я приемаше по риза или халат. Този път бе решил да използва всичкия си чар. Тя усети как по цялото й тяло преминава тръпка, когато я целуна първо по едната буза, после по другата — бе научил този поздрав в Париж, докато снимаше един от филмите си. Тя се ядоса на тялото си, че реагира така на целувката му.
В претенциозния салон беше и Ричард Санфорд, младият автор на „Комедия на реставрацията“, облечен както обикновено с вълнена риза с отворена яка, яке, джинси и високи ботуши, които не бяха лъснати. С небрежната си външност, пренебрегваща всички условности, той афишираше произхода и философските си идеи. Интересно как ще се облича, след като направи три филма в Холивуд, помисли си Гретхен. Той беше приятен млад човек с широка, спокойна усмивка и почтително държане и при всички срещи с Гретхен се отнасяше с нея най-приятелски. Но макар че двамата се виждаха почти всеки ден, изобщо не бе споменавал, че познава Кинсела. На Гретхен й мина мисълта за конспирация.
Днес обаче по всичко личеше, че Ричард Санфорд не възнамерява да се държи приятелски. Далеч щеше да стигне тоя Ричард Санфорд.
Внимание, млади мъже, каза си Гретхен. Макар че трийсет и три годишният Евънс Кинсела с натрупания опит и всичко онова, което беше копирал и откраднал, трудно би могъл да мине за млад мъж. Трябваше да доведе Айда Коен, за да уравновеси компанията, но това би означавало да сложи насред стаята един малък вулкан, готов всеки миг да изригне. Още не бе казала на Айда за обаждането на Кинсела. Имаше достатъчно време за това.
— Искаш ли да пийнеш нещичко? — Кинсела посочи към масата, където грижливо бяха подредени бутилки с чаши и лед. В хотели като този, помисли си Гретхен, сигурно има специално обучен келнер, който препуска от стая в стая, за да разпредели грижливо бутилките веднага щом телексът съобщи за предстоящото пристигане на видните гости — разнообразието и качеството на напитките зависи от мястото, което съответният виден гост заема в момента в списъка на управителя. Гретхен злобно забеляза, че барът на Кинсела е средна категория. Последният му филм беше пълен провал и това очевидно бе отразено в алманаха на управителя. — Ние с младия гений се почерпихме. Съвсем скромно — уточни Кинсела. — За да бъдем в съответното празнично настроение, когато ти пристигнеш. Какво ще обича дамата?
— Ще се въздържа, благодаря — каза Гретхен. — Много е рано за работеща жена като мене. — Бе решила да поддържа весел и спокоен тон дори с риск да се пръсне от вътрешно напрежение. — Младият гений — усмихна се мило тя на младежа. — Евънс, изглежда, си е променил мнението за теб, Ричард.
— Прочетох отново сценария — побърза да се намеси Кинсела. — Първия път, изглежда, съм го чел в лошо настроение.
— Доколкото си спомням — продължи Гретхен мило, — ти ми каза, че е пълен боклук. — На удара се отговаря с удар. Тя видя със задоволство как Санфорд се изчерви, остави чашата си и погледна Кинсела.