Но на улицата тя взе решение: никога вече няма да се захваща с по-млади мъже. Независимо колко ясни са очите им, колко бели са зъбите им, колко неудържима е енергията им, колко обещаващи са обещанията им, колко чиста е кожата им, колко сладък е дъхът им. Отсега нататък хареса ли някой мъж, той ще бъде по-възрастен от нея и ще й бъде благодарен, а няма да очаква от нея тя да му бъде благодарна. Нямаше представа и не я интересуваше как се вместват тези разсъждения във философията на Айда Коен.
Бяха по средата на обяда от задушени миди и топли бисквити, които Хелън бе приготвила и поднесла с думите: „Обичам да готвя за мъж, който не трябва да си следи теглото“, когато звънецът на вратата иззвъня.
— По дяволите — каза Хелън.
Обядът вече бе прекъсван веднъж от телефонно обаждане на Гретхен. Бяха й нужни цели петнайсет минути, за да опише на Рудолф какво се бе случило между нея и Кинсела сутринта, и накрая изказа увереност, че Рудолф одобрява постъпката й. Ала той не беше толкова уверен, колкото тя предполагаше.
А сега се звънеше на вратата. Рудолф стана от масата и отиде да отвори. На прага, под океанското септемврийско слънце, стоеше Уесли, спретнато облечен с памучни панталони и спортно сако, с изпито лице и изпъкнали скули, с грижливо сресана, изравнена коса, нито дълга, нито къса, и както винаги със замислен, прикрит поглед.
— Здравей, Уесли — каза Рудолф. — Знаех, че рано или късно ще се появиш. Идваш точно навреме за обяд. Влизай.
4
Били наблюдаваше с интерес Джордж, чието истинско име не беше Джордж, как внимателно сглобява на масата взривното устройство. Моника, която Джордж наричаше Хайди, стоеше права от другата страна на масата над ярката триъгълна светлина на работната лампа, със скрито в сянка лице.
— Дотук всичко ясно ли е, Джон? — попита Джордж на английски с испански акцент и погледна Били. В групата Били се казваше Джон. В присъствието на други членове на групата Моника също му казваше Джон. На него всичко това му напомняше за въображаемите тайни общества, на които играеха като малки деца в двора на началното училище в Гринич Вилидж. Но Джордж не беше малко момченце, а Моника не беше малко момиченце. Само да се засмея и ще ме убият, помисли си той.
Били познаваше още двама съучастници на Джордж и Моника-Хайди, но тях ги нямаше този следобед в малката стаичка в един от крайните квартали на Брюксел, където Джордж правеше бомбата. От някои намеци на Джордж Били бе разбрал, че и в други европейски градове са създадени подобни групи, но засега нямаше представа точно къде и с какво се занимават.
Заради собствената си безопасност не държеше да знае повече, отколкото му казваха, но все пак му беше неприятно, че продължават да се отнасят към него като към непроверен и незаслужаващ доверие външен човек, макар на два пъти да им бе осигурявал камион от гаража и дори лично го бе закарал в Амстердам през нощта, когато Джордж осъществи там акцията в испанската туристическа агенция. Не знаеше какви други акции са дело на Джордж и Моника, но вестниците съобщаваха за експлозии в един клон на американска банка в Брюксел и в представителството на Олимпик еъруейс. Ако Моника и младежът, когото наричаха Джордж, имаха пръст във всичко това, значи Моника бе удържала на обещанието си — жертви нямаше нито в Амстердам, нито в Брюксел.
— Смяташ ли, че можеш да го направиш сам, ако се наложи? — попита Джордж.
— Мисля, че да.
— Добре — каза Джордж. Той винаги говореше тихо и се движеше предпазливо. Беше мургав, дребен, с кротки тъжни очи и изглеждаше напълно безопасен. И Били, като застанеше пред огледалото, смяташе, че изглежда напълно безопасен.
За Моника с нейната рошава коса и очи, от които изскачаха искри, когато се ядосаше, не можеше да се каже същото. Но той живееше с Моника, тя му бе взела страха и той я обичаше все повече и повече. И тя поиска от него да остане на свръхсрочна служба. Когато Били отговори, че не може да издържа повече в армията, тя побесня и заяви, че това е заповед, а не предложение и че ще се изнесе от апартамента, ако той не направи каквото тя му казва.
— Следващия път ще го направиш сам, за да се упражниш — каза Джордж и продължи заниманието си, местейки внимателно жичките с нежните си малки ръце. Нито той, нито Моника бяха казали на Били къде, кога или с каква цел ще използват бомбата, а Били вече знаеше, че е безсмислено да им задава въпроси.
— Готово. Всичко е наред — каза Джордж и се изправи. Малкото пластмасово устройство с часовников механизъм и детонатор лежеше невинно на масата под силната светлина. — Приключихме с урока за днес. Сега тръгвай, Джон. Хайди ще остане още малко тук. Иди пеша да автобуса. Вземи го в посока, обратна на твоя апартамент. Слез на осмата пресечка. Върви направо и след три пресечки вземи такси. Кажи на шофьора адреса на хотел „Амиго“. Влез в хотела. Изпий нещо на бара и след това се върни пеша вкъщи.