— Добре, Джордж — отговори Били. Рядко си разменяше повече думи с младежа. — Ще се видим ли за вечеря? — попита той Моника.
— Зависи от Джордж — отговори тя.
— Джордж? — обърна се Били към него.
— Не забравяй, че трябва да останеш най-малко десет минути в хотел „Амиго“ — каза Джордж.
— Добре, Джордж — отвърна Били.
Седнал в автобуса, който го отвеждаше в посока, обратна на дома му, заобиколен от жени, които се прибираха вкъщи да приготвят вечерята, след като бяха напазарували, от деца, които се връщаха от училище, и от възрастни мъже, които четяха вечерния вестник, той вътрешно се разсмя. Ако можеха да се досетят какво е правил досега този дребен, приятен американец с хубав тъмен костюм… в една от крайните улички на техния град… Докато наблюдаваше как Джордж прави бомбата, Били усети, че го обхваща силна възбуда, но не допусна Джордж и Моника да разберат това. Сега обаче, успокоен в клатушкащия се автобус, си даде сметка, че всъщност е изпитал удоволствие. Същото странно усещане, обзело го в деня, когато бързо се отдалечаваше от туристическата агенция в Амстердам, а на шест пресечки зад него тъмният град бе разтърсен от експлозия.
За разлика от Моника той не вярваше, че системата се руши и че наслуки хвърлените бомби тук и там ще я срутят, но поне не се чувстваше вече като дребно, лесно заменимо винтче в цялата тази гадна нечовешка машина. Действията му бяха обект на внимание, важни хора се опитваха да разберат кой е той, какво е наумил да прави и къде ще действа следващия път. Презрението, с което го гледаха другарите му по оръжие, заради това, че е любимец на Полковника, сега само го разсмиваше и беше доказателство единствено за иронията на съдбата, тъй като те нямаха представа какво всъщност представлява той. А и Моника трябваше да признае, че не е била права, когато каза, че нищо не струва. Накрая, мислеше си Били, ще ми дадат оръжие и ще ми заповядат да убивам. И аз ще го направя. А на другия ден ще прочета вестниците и ще отида кротко на работа, тайно преливащ от радост. Не вярваше, че Моника, Джордж и техните илюзорни съучастници ще постигнат някога илюзорните си цели. Но това няма значение. Той вече не беше оставен на произвола на съдбата, не беше потопен в дребнавото всекидневие на военнослужещите, които, за да си изкарат хляба, трябва само да повтарят „Да, сър“ и „Разбира се, сър“. Сега това всекидневие зависеше от него, той решаваше какво ще стане, той беше горящият фитил, който никой не можеше току-така да подмине.
Докато автобусът се клатушкаше, Били броеше пресечките. Слезе на осмата. Закрачи бързо под ситния дъждец и като се усмихваше леко на минувачите, стигна до третата пресечка, както му бе наредил Джордж. Точно на ъгъла имаше такси, сякаш поръчано специално за него. Намести се удобно на задната седалка и пристигна в хотел „Амиго“.
Тъкмо си допиваше бирата в тъмния малък бар, където освен него имаше само двама руси мъже, увлечени в разговор на една маса в ъгъла, когато влезе Моника.
Тя кацна на бара до него и каза на бармана:
— Една водка с лед.
— Джордж ли ти нареди да дойдеш? — попита Били.
— Дойдох, защото ми се полага да водя и частен живот — каза тя.
— Моника или Хайди си сега? — прошепна той.
— Млъкни.
— Говориш за частен живот, но не е така. Изпратена си тук, за да видиш дали спазвам инструкциите — додаде той.
— Тук всички разбират английски — прошепна тя. — Говори за времето.
— Времето — повтори той. — Ами беше доста топло този следобед, нали?
— Доста топло — отвърна тя и се усмихна на бармана, който сложи водката пред нея.
Били държеше чашата си с останалата на дъното бира.
— Какво ще направиш, ако ме отзоват в Америка? — попита той.
Моника го погледна рязко:
— Местят ли те? Да не би да криеш нещо от мен?
— Не — отвърна той. — Само че Полковника започва да се изнервя. Много отдавна вече е тук. В армията никога не знаеш…
— Използвай си връзките. Уреди нещо за Германия — каза тя.
— Не е толкова лесно — отвърна той.
— Може да се уреди — отсече тя. — Знаеш това не по-зле от мен.
— Но ти все пак не отговори на въпроса ми — каза той. — Какво ще направиш?
— Ще зависи — сви тя рамене.
— От какво?
— От много неща. Къде ще те изпратят. Каква ще ти бъде работата. Къде ще има нужда от мен.