Моника беше там, в малката разхвърляна всекидневна. Тя не си губеше времето с домакинска работа. Когато двамата влязоха, тя стана от креслото, където четеше.
— Моника, това е баща ми — представи го Били.
Моника се усмихна и очите й приветливо светнаха. Разполага с огромен запас от настроения, помисли си Били, докато Моника се здрависваше с Абът.
— Добре дошли, сър — поздрави тя.
— Видях ви, когато влязохте. Погледнахте ме много особено — каза Абът.
— Моника винаги гледа особено мъжете. Сядай, сядай. Мога ли да ти предложа нещо за пиене? — попита Били.
— Това ще бъде възнаграждение за голямото чакане. — Абът потри ръце и потрепера.
— Ще донеса чаши и лед — каза Моника и отиде в кухнята.
Абът огледа одобрително стаята.
— Уютно е тук. Изглежда, в армията си намерил дом, Били.
— Може и така да се каже.
— Временно или постоянно? — посочи с глава Абът към кухнята.
— Временно постоянно — отвърна Били.
Абът се засмя. Смехът му прозвуча по младежки в контраст с металносивата коса и подпухналото лице.
— Историята на рода Абът — каза той.
— Какво те води в Брюксел, татко?
— Една проучвателна мисия — отговори Абът и погледна замислено Били. — Мисля, че можем да поговорим за това по-късно.
— Разбира се.
— С какво се занимава младата дама?
— Преводачка е в НАТО — каза Били. Не се чувстваше длъжен да съобщи на баща си, че Моника подготвя унищожаването на капиталистическата система и сигурно е допринесла за неотдавнашното убийство на един съдия в Хамбург.
Моника се върна с три чаши, лед и бутилка скоч. Били видя, че баща му жадно погледна бутилката.
— На мен съвсем малко, моля — каза Абът. — След пътуването и след цял ден обикаляне из Брюксел имам чувството, че не съм спал от седмици.
Били видя, че ръката на баща му леко потрепери, като пое чашата от Моника. Стана му жал за този дребничък човек, смалил се физически, загубил някогашната си увереност.
— За бащите и синовете — вдигна чашата си Абът и се усмихна някак криво. Разклати леда на дъното, но не отпи. — От колко години не сме се виждали?
— Шест, седем… — каза Били.
— Толкова време, а? Ще спестя и на двама ви клишетата. — Той отпи и въздъхна дълбоко и облекчено. — Възмъжал си, Били. Изглеждаш в добра форма.
— Играя много тенис.
— Отлично. За съжаление трябва да кажа, че аз изоставих тениса напоследък. — И отново отпи от чашата. — Което е грешка. Човек прави грешки веднъж на шест-седем години. Коя от коя по-ужасни. — Той се взря в Били, присвивайки очи като човек, който си е изгубил очилата. — Променил си се. Естествено. Станал си по-зрял, както се казва. Лицето ти е добило волеви израз. Много привлекателно, нали, Моника?
— Средно привлекателно — засмя се Моника.
— Били беше хубаво дете — продължи Абът. — Но прекалено сериозно. Трябваше да донеса някои бебешки снимки. Когато се опознаем по-добре, ще ви накарам тайничко да ми кажете какво говори за баща си. От чисто любопитство. Бащите винаги се тревожат, че синовете им не ги ценят достатъчно. Терзанията на бащинството — би могло да се каже и така.
— Били винаги говори с обич за вас — отбеляза Моника.
— Много предано от ваша страна — каза Абът. — Както вече заявих, възможностите да недооцениш някого са безкрайни. — Той отново отпи от уискито. — Ако правилно съм разбрал, Моника, вие държите на сина ми.
— Бих казала, да — отговори предпазливо Моника. Били разбра, че баща му не й е направил добро впечатление.
— Тогава сигурно ви е казал, че смята да остане на свръхсрочна служба. — Абът отново разклати чашата си.
— Казал ми е.
О, ето какво го води в Брюксел, помисли си Били.
— Американската армия е благородна и необходима институция — започна Абът. — Ако паметта не ме лъже, аз също съм служил веднъж в нея. Вие одобрявате ли оставането му на свръхсрочна служба в тази необходима и благородна институция?
— Това си е негова работа — отговори спокойно Моника. — Сигурна съм, че си има причини.
— Ако мога да проявя любопитство, Моника, искам да кажа, използвайки правото си на баща, който се интересува какви приятели си избира синът му — надявам се, не се засягате…
— Разбира се, че не, мистър Абът — отвърна Моника. — Били знае всичко за мен, нали, Били?