— Знам твърде много — засмя се Били, смутен от насоката, която вземаше разговорът.
— Както казах, ако мога да проявя любопитство… долавям съвсем лек акцент. Бихте ли ми казали откъде сте. Къде сте родена?
— В Германия. По-точно в Мюнхен — отговори тя.
— Аа, Мюнхен — кимна Абът. — Бях веднъж в един самолет, който бомбардираше Мюнхен. Щастлив съм, че бидейки твърде млада, не сте били в прекрасния Мюнхен в този момент. Това беше в началото на четирийсет и пета.
— Аз съм родена през четирийсет и четвърта.
— Моите извинения — каза Абът.
— Нямам никакви спомени — отвърна рязко Моника.
— Колко е прекрасно да можеш да кажеш: „Нямам никакви спомени“.
— Татко, войната е свършила — намеси се Били.
— Така разправят всички. Сигурно е вярно — Абът отпи бавно от уискито.
— Били, надявам се, че ти и очарователният ти баща ще ме извините — каза Моника, като остави чашата си недопита. — Налага се да изляза. Трябва да се видя с едни хора…
Абът галантно се изправи, но движенията му бяха някак сковани като на възрастен човек, страдащ от ревматизъм, който с мъка става от леглото сутрин.
— Надявам се, че ще имаме удоволствието да вечеряме заедно, мила моя.
— Страхувам се, че не, мистър Абът. Имам ангажимент за вечеря.
— Може би друг път…
— Разбира се — каза Моника.
Били излезе с нея в антрето и й помогна да си облече шлифера. Тя метна един шал над чорлавата си коса.
— Ще те видя ли по-късно? — прошепна той.
— Сигурно не — отговори тя. — Не се оставяй баща ти да те разубеди за каквото и да е. Сигурна съм, че знаеш защо е дошъл.
— Предполагам. Не се тревожи — тихо каза той. — И се върни тази вечер. Няма значение по кое време. Обещавам ти да бъда все още любовно настроен.
Тя тихичко се изсмя, целуна го по бузата и излезе. Той въздъхна беззвучно и със застинала усмивка на лицето се върна във всекидневната.
— Интересно момиче — констатира Абът. Ръката му вече не трепереше, докато си наливаше газирана вода в чашата. — Реши ли си изобщо косата?
— Тя не обръща внимание на тези неща — отговори Били.
— Така си и мислех — каза Абът, като отново седна в креслото. — Не ми вдъхва доверие.
— О, стига, татко — каза Били. — От десет минути я познаваш. Защо? Защото е германка ли?
— Съвсем не. Познавам много симпатични германци — възрази Абът. — Е, това не е вярно, но в такива случаи се говори така. Истината е, че не познавам никакви германци и нямам специално отношение към тях. Но имам специално отношение към жените, които познавам по-добре от германците. И както вече казах, тази жена ме погледна много особено, когато мина покрай мен и влезе в къщата. Това ме смути.
— Е, да, но мене не ме гледа особено — каза Били.
— Сигурно — отвърна Абът и изгледа Били, сякаш го преценяваше. — Ти си дребен — жалко, че в това отношение приличаш на мен, а не на майка си, — но с тези хубави очи и маниери сигурно будиш нежни чувства у много жени.
— Повечето дами успяват да прикриват чувствата си в мое присъствие — отговори Били.
— Възхищавам се на скромността ти — засмя се Абът. — На твоите години аз не бях толкова скромен. Имаш ли вести от майка си?
— Да. Писа ми, след като си й казал, че искам да остана на свръхсрочна служба. Не знаех, че поддържате толкова тесни връзки.
— Ти си неин и мой син — напомни му Абът със сериозно лице. — И двамата не забравяме това, макар че успяваме да забравим много други неща. — Той отпи голяма глътка уиски.
— Татко, моля те, не се напивай тази вечер.
Абът загледа замислено чашата в ръката си и внезапно я захвърли срещу малката тухлена камина. Чашата се разби, а уискито остави тъмно петно в огнището. За миг настъпи мълчание Били чу шумното и неравномерно дишане на баща си.
— Съжалявам, Били — каза Абът. — Не се ядосвам на думите ти. Напротив. Точно обратното. Ти говориш като грижовен и добре възпитан син. Трогнат съм от интереса, който проявяваш към здравето ми. Ядосвам се на себе си — горчиво поясни той. — Синът ми е на път да направи огромна и може би непоправима грешка. Парите за пътуването от Чикаго до Брюксел взех на заем от последния човек, който съм мислел, че бих могъл да убедя да ми услужи дори с един долар. Дойдох тук, за да се опитам… за да те накарам да размислиш. Обикалям цял ден под дъжда из тоя град и преповтарям разни аргументи, с които да те накарам да промениш решението си. Не си поръчах нищо за пиене в самолета, докато прелитахме океана — усмихна се кисело той, — само защото исках, като се видим, да бъда в отлична форма, която обаче съвсем не се оказа отлична… Настроих се враждебно към приятелката ти, която, както ти отбеляза, не познавам, само защото ме погледна особено долу пред вратата, и започнах разговора, като си налях двойно уиски, което неизбежно ти напомни за неприятните уикенди с баща ти, когато майка ти те пращаше при мен, за да получиш бащински напътствия. Уили Абът отново се проявява. — Той рязко се изправи. — Хайде да отидем да вечеряме. Обещавам, че тази вечер няма да пийна нито капка повече, докато не се разделим пред хотела. След това ти обещавам, че ще се напия до забрава. Утре няма да бъда в прекрасна форма, но ти обещавам, че ще бъда трезвен. Къде е тоалетната? Сума време стоях под дъжда и сега мехурът ми ще се пукне. За твое добро и за доброто на американската армия реших, че не бива да се излагам на улицата пред добрите еснафи на Брюксел.