Били се обърна и тръгна по посока на авеню „Боск“, стараейки се да крачи бавно. Денят не беше студен, но той трепереше от студ и в същото време се обливаше в пот.
На ъгъла имаше банка. Били влезе в нея. Само да не е на улицата. Едно момиче седеше зад бюро досами входа и той му каза, че иска да наеме сейф. С мъка произнесе френската дума coffre-fort. Момичето се изправи и го заведе при един служител, който му поиска личните документи. Той си показа паспорта и чиновникът попълни някакви формуляри. Когато го попита за адреса му, Били за миг се замисли и съобщи името на хотела, където двамата с Моника бяха отседнали веднъж в Париж. Този път беше настанен в друг хотел. Разписа се на два документа. Собственият му подпис му се стори странен. Предплати за една година. Чиновникът го заведе в хранилището на банката и даде ключа от сейфа на пазача. Пазачът му посочи сейфа в дъното на хранилището, отвори едната ключалка с ключа на Били, а другата — със собствения си ключ, след което се върна на бюрото си и остави Били сам. Били отвори сака за тенис и сложи в сейфа оръжието, допълнителната пачка с патрони и плика с десетте хиляди франка. Затвори сейфа и извика пазача. Човекът дойде, превъртя двата ключа и върна единия на Били.
Били излезе от хранилището. В банката никой не му обърна внимание. Озова се на улицата, където вече не се чуваха изстрели и не се виждаха полицаи. Излиза, че баща му е бил неоснователно песимистичен, когато го бе предупредил да не разчита на късмета си. Току-що бе извадил най-големия късмет в живота си!
Спря едно минаващо такси и каза на шофьора да го закара в хотела му близо до Шанз-Елизе.
Когато пристигна в хотела, попита дали го е търсил някой. Никой не го бе търсил. Качи се в стаята, вдигна телефона и съобщи на телефонистката номера на апартамента си в Брюксел. След няколко минути момичето се обади и каза, че никой не отговаря.
Този следобед и вечерта Полковника го бе освободил. Били остана в стаята си до полунощ, докато работеше централата, и звънеше през половин час в Брюксел. Никой обаче не отговаряше.
Опита се да поспи, но щом задремеше, се стресваше, плувнал в пот.
В шест часа сутринта отново позвъни в Брюксел, но и този път никой не отговори.
Излезе и си купи сутрешните вестници „Фигаро“ и „Хералд трибюн“. Докато пиеше кафе и ядеше кифла в едно кафене на Шанз-Елизе, потърси подробности за вчерашния инцидент. И в двата вестника се съобщаваше съвсем малко. Неизвестно лице, заподозряно, че пренася наркотици, било застреляно в седми район, тъй като оказало съпротива на полицията. Полицията правела опити да установи самоличността му.
Правят се на много скромни, каза си Били, докато четеше съобщенията. Не издават какво знаят.
Като се върна в хотела, пак позвъни в Брюксел. И този път никой не му отговори.
Два дни по-късно се върна. Апартаментът беше празен, от Моника нямаше и следа. Никъде не можа да открие бележка от нея.
Няколко седмици по-късно, когато Полковника го попита ще остане ли на свръхсрочна служба в армията, той отговори:
— Не, сър, реших да не оставам.
5
Като пристъпи в сенчестия коридор направо от яркото слънце на плажа, Уесли трябваше да присвие очи, следвайки чичо си. Една жена седеше на подредената за двама маса пред големия прозорец, който гледаше към дюните и Атлантическия океан. На слънчевата светлина лицето й беше като размазано петно, за момент той я взе за бившата съпруга на чичо си и съжали, че е дошъл. Не я бе виждал от деня, в който баща му умря, и оттогава все се стараеше да я забрави. Но скоро очите му се приспособиха към светлината и той видя, че това не е Джийн Джордах, а някаква висока жена с дълга, червеникавокафява коса. Рудолф я представи.
Жената му се усмихна любезно, стана, отиде в кухнята и се върна с табла, на която бе сложила чаша, няколко чинии и прибори, подреди ги на масата и го покани да седне. Миризмата от голямата глинена тенджера на масата, примесена с аромата на току-що опечени бисквити, беше зашеметяваща. Уесли бе тръгнал на автостоп в седем часа сутринта и бе изминал пеша двете мили от главното шосе до плажа, без да хапне нещо. Трябваше да преглътне, защото устата му се изпълни със слюнка.