Жената беше по бански, силно загоряла и с нищо не му напомняше за мисис Уъртам. Задушените миди бяха прекрасни и той трябваше да си наложи да яде бавно. Алис го хранеше прилично, но беше толкова заета в редакцията на „Тайм“, че можеше да приготви вечеря само от студени закуски, които успяваше да купи на връщане от работа. Приятните спомени за угощенията, които Кейт предлагаше на „Клотилд“, избледняваха пред настъплението на рибните консерви и студените сандвичи с печено говеждо. Но той беше благодарен на Алис за гостоприемството й, знаеше, че тя работи много и в редакцията, и вкъщи, където по цели нощи пишеше на машина, и искрено желаеше тя да успее като писателка, защото като готвачка едва ли би получила някакво признание.
Когато изяде задушените миди и четири бисквити, напоени с краве масло, мисис Морисън настоя отново да му напълни чинията и да донесе още топли бисквити от фурната.
— Изглежда, съм дошъл точно навреме — каза Уесли засмяно, след като приключи и с втората порция.
Докато обядваха, чичо му не го попита нищо съществено, освен как е стигнал до Бриджхамптън и как е намерил къщата. Уесли от своя страна също не пожела да му каже нещо повече. Щеше да отговаря на въпросите му, когато останеха сами.
— Не сме предвидили нищо за десерт — каза мисис Морисън, — но мисля, че можем да измъкнем нещо от хладилника за един млад член на семейството. Аз също имам син и знам какво значи младежки апетит. Сигурна съм, че снощи остана малко пай с боровинки, а в замразителя има и сладолед.
Уесли хареса жената и се замисли дали чичо му нямаше да е по-различен, ако я бе срещнал и се бе оженил за нея, преди да се обвърже с първата си жена.
След обяда жената каза, че трябва да върви, и си облече една хавлиена рокля. Рудолф я изпрати до колата и Уесли остана сам в къщата.
— Господи, какво хубаво момче — каза Хелън, като влезе в колата.
— Гретхен разправя, че приличал на млад принц от флорентинска картина — отвърна Рудолф. — Иска да го изпробва за една роля във филма си.
— А той какво смята?
— Още не съм го питал — каза Рудолф. — Само това липсва в нашето семейство — филмов актьор.
— Той обаче наистина дойде не навреме — каза Хелън.
— Права си. Както обеща, обядът беше еротичен.
— Винаги може да разчитаме на утрешния ден — засмя се Хелън.
— А защо не на вечерта?
— Защото съм заета — каза тя. — Ще подкопавам устоите на Републиканската партия. А и смятам, че момчето ще иска да поговори надълго и нашироко с чичо си. Не е изминал толкова път само за един обяд. — Тя се наведе, целуна го и запали колата.
Жена, която има цел в живота, замислено си каза Рудолф. Кой знае дали самият аз някога ще имам отново цел в живота, въздъхна той и се върна в къщата.
Уесли стоеше пред големия прозорец и гледаше морето.
— Ако един ден се установя някъде — съобщи Уесли, — искам да бъде на такова място — с изглед към целия океан.
— Имах късмет, че намерих тази къща — каза Рудолф.
— Даа. Късмет — повтори Уесли. — Ама какъв обяд само! Симпатична жена, нали?
— Много симпатична — каза Рудолф. Отношенията му с Хелън Морисън и нейните качества можеха да се обсъдят и по-късно. — А сега не искаш ли да поплуваш? Тук хората все си забравят банските, та сигурно ще мога да ти намеря един чифт. — Съзнаваше, че иска да отложи заниманията с проблемите на Уесли, каквито и да са те. — Водата е доста студена, но целият океан е на твое разположение.
— Чудесно — каза Уесли. — Ще поплувам.
Излязоха на терасата и по стъпалата се смъкнаха в съблекалнята, където висяха четири-пет чифта бански. Рудолф остави Уесли да се преоблече и отиде на плажа.
Уесли дойде по бански с преметната през врата хавлиена кърпа и Рудолф отиде с него до морето. Уесли хвърли кърпата на пясъка и се поколеба, преди да влезе във водата. Имаше силни, полегати рамене, стегнат корем като на спортист и дълги мускулести крака. Лицето му, помисли си Рудолф, е облагородено копие на лицето на баща му, но тялото му, макар и по-високо, е същото като на Томас. И докато момчето тичаше към големите вълни и пяната го заливаше, Рудолф си каза, че може би Гретхен е права. Видя как Уесли се гмурна под една вълна и после бързо заплува навътре в морето. Инид все още се страхуваше от водата и само предпазливо шляпаше по брега. Той не я подтикваше да проявява по-голяма смелост. Не беше от онези бащи, които, разочаровани, че нямат син, искат да превърнат дъщерите си в момчета. Познаваше някои мускулести дами и знаеше, че каквото и да говорят за бащите си, дълбоко в себе си те ги проклинат.