Уесли не изглеждаше засегнат от въпроса.
— Не — отговори той. — Спя на канапето. Тя ме представя за свой братовчед.
— Бих искал да се запозная с тази млада дама.
— Ще ти хареса. Много е симпатична — каза Уесли. — Голямо ровене му хвърли заради мен.
— С кого се срещна? — попита любопитно Рудолф.
— С четири-пет души — отвърна Уесли. — Някои приятни, други — не. Предпочитам да не говорим за тях, ако не възразяваш. Трябва още да помисля, да се опитам да разбера какво означава всичко това.
— Смяташ ли, че сега познаваш по-добре баща си?
— Не — каза сериозно Уесли. — Знаех, че като млад е имал ужасни неприятности. Сега просто установих някои конкретни факти за тези неприятности и може би му се възхищавам повече, като знам откъде е почнал и докъде стигна — не знам. Знам обаче, че сега си го спомням по-добре. А се страхувах, че ще започна да го забравям. Сега той е с мен през цялото време — каза убедено Уесли. — Все едно, че е в главата ми и ми говори, ако разбираш какво искам да кажа.
— Мисля, че да — отговори Рудолф. — А сега ми кажи за какво всъщност дойде. Освен за обяда — засмя се той.
Уесли се поколеба и накрая, вперил поглед в масата, изрече:
— Дойдох да те помоля за една услуга. Всъщност за две.
— Какви са те?
— Искам да се върна в Европа. Искам да видя Кейт и детето й. И Бъни. И Били Абът, искам да видя как е оцелял другият син на фамилията. И да се срещна с още няколко души в Антиб. В Америка не се чувствам у дома си. Откакто съм тук, не съм имал нито един хубав ден. — Гласът му беше прекалено развълнуван и думите му не можеха да се възприемат като оплакване. — Може би всичко това ще премине, но засега е така. Ти ми каза веднъж, че адвокатът в Антиб обещал след една година да се опита да уреди нещо, та да се върна във Франция. Би ли му писал… да видим какво може да се направи.
Рудолф стана и закрачи бавно пред камината.
— Пак ще говоря направо, Уесли — каза той. — Това ли са истинските причини, поради които искаш да отидеш в Европа, или… — и замълча.
— Или какво? — попита Уесли.
— Или смяташ да издириш човека, с когото баща ти се сби?
Уесли се поколеба. Накрая каза:
— Тази мисъл ми е минавала през ума.
— Това би било глупаво, Уесли — заяви Рудолф. — Много глупаво. И много опасно.
— Обещавам да бъда внимателен — отвърна Уесли.
— Надявам се, че няма да се наложи да ти припомням това обещание — каза Рудолф. — Каква е другата услуга?
— За нея ми е по-трудно да говоря — отвърна Уесли и отправи поглед към морето. — Свързана е с пари. Има още една година, докато стана на осемнайсет и получа дела от наследството. Исках да те помоля, ако не те затруднява много, да ми дадеш на заем хиляда долара, ще ти ги върна на осемнайсетия си рожден ден…
— Въпросът не е в парите — каза Рудолф и веднага си помисли, че всъщност всяко решение, което взема, е свързано с пари — пари, за да убеди майката на Уесли да даде развод, пари, за да помогне на Гретхен в новата й професия, пари, за да се сдобри с бащата на Уесли, пари, за да се премести да живее тук, на брега на Атлантическия океан, защото, когато двамата мъже го нападнаха във входа на кооперацията в Ню Йорк, в джоба му имаше само няколко долара и дребни монети. Пари бяха нужни и за да измъкне Уесли от затвора, как иначе щеше да плати на хитрия стар адвокат в Антиб с банкова сметка в Швейцария. — Не, въпросът не е в парите — повтори той. — Аз си мисля за твоето бъдеще.
— Аз също си мисля за моето бъдеще — горчиво го прекъсна Уесли. — Искам да бъда във Франция, когато навърша осемнайсет години и ме извикат да отбивам военната си служба. Не искам бъдещето ми да бъде един гроб във Виетнам.
— Това може да се уреди, без да заминаваш от Америка — каза Рудолф, като застана до Уесли и се загледа с него в морето. — Писах ти за Търговската морска академия…
— Помня — каза Уесли. — Идеята ми се видя добра.
— Как си по математика? Това е важно, за да те приемат.
— Доста добър съм. Удава ми се — отговори Уесли.
— Чудесно — каза Рудолф. — Но трябва да имаш средно образование. И да бъдеш препоръчан от конгресмен. Сигурен съм, че мога да го уредя… Освен това… — внезапно му хрумна една идея — би могъл да живееш тук с мене, това място не е лошо за живеене, нали?
— Върховно е!
— Откровено казано, аз много бих се радвал. Вероятно тогава ще можеш да кажеш, че най-сетне живееш добре в Америка Можеш да завършиш тук гимназия. Ако леля ти не направи от теб филмова звезда…
— Не се тревожи за това.
— Докато завършиш академията, войната ще е приключила. Това все някога трябва да стане.
— Кой го казва? — попита Уесли.