Франсис беше красиво момиче със странна, дива хубост — ъгловато, изпъстрено с лунички, с големи, дълбоки очи, замислено, младо лице, дребно, изящно оформено тяло и кожа, обещаваща върховна наслада. Говореше без задръжки и понякога ставаше вулгарна. Обичаше от време на време и да си попийва. Но много по-често обичаше да се люби с Уесли — още като пристигнаха в Порт Филип, тя дойде в стаята му в хотела, уж за да прегледат репликите си за следващия ден, и остана при него цялата нощ. Уесли бе замаян от красотата й и от факта, че тя е избрала точно него. Когато непознати млади жени го заглеждаха, той се притесняваше, че е сбъркал нещо или че не се е облякъл както трябва. Известно време се чувстваше виновен, защото си мислеше, че е влюбен в Алис Ларкин. Но Алис Ларкин продължаваше да го нарича братовчед и той продължаваше да спи на канапето във всекидневната, когато отидеше в Ню Йорк. Освен това Франсис се любеше с такава щастлива всеотдайност, че в нейно присъствие беше трудно човек да изпитва угризения.
Франсис беше омъжена за млад актьор, който беше в Калифорния, където живееше и тя. Уесли се опита да не мисли за съпруга й. Доколкото му бе известно, никой в екипа не подозираше какво има между него и изпълнителката на главната роля. Когато бяха сред хората, Франсис се отнасяше към него, както във филма — като към по-малък брат.
Леля му Гретхен, естествено, беше разбрала. Той отдавна бе установил, че тя разбира всичко. Една вечер двамата вечеряха заедно и тя го предупреди, че когато снимките приключат, Франсис ще се върне в Калифорния и ще започне нов филм, и почти сигурно ще се залюби с друг млад мъж от екипа, който й хареса, защото тя е известна с това си поведение, поради което Уесли не бива да приема нещата на сериозно.
— Искам тази работа да бъде едно прекрасно преживяване за теб — каза Гретхен. — Не искам да ме намразиш за това, че съм те забъркала в нещо, след което не знаеш как да се оправиш.
— Знам как да се оправя — каза той, макар че не беше сигурен.
— Запомни какво ти казах за момичето — продължи Гретхен. — Тя е объркала живота и на по-възрастни от теб мъже. — Гретхен премълча, че Франсис Милър бе имала шестмесечна връзка с Евънс Кинсела, който бе поискал от нея да се разведе и да се омъжи за него. И че в деня след приключването на снимките по неговия филм Франсис бе спряла да отговаря на телефонните му обаждания. Премълча също така, че все още изпитваше ревност към Франсис и съжаляваше, че тя се е оказала най-подходяща за ролята в нейния филм. Съдбата на един филм не бива да зависи от нечии любовни истории, макар че в много случаи ставаше точно така, за което после всички се проклинаха. — Просто запомни — каза Гретхен.
— Ще запомня — отговори Уесли.
— Ти си един патилан, добър и уязвим — каза Гретхен. Наведе се и го целуна по бузата. — Пази се. Обкръжението, в което си попаднал, е много по-опасно, отколкото предполагаш.
Цялата тази нощ той люби страстно Франсис, докато накрая трябваше да затисне лицето й с възглавница, за да не разбуди с писъците си целия хотел. Тя беше момиче, което държеше всички да научат, че изпитва удоволствие.
Когато, изтощени, двамата се отпуснаха един до друг, той тържествуващо си помисли, че след тази нощ тя няма да го изостави.
Както обикновено Уесли вечеряше с останалите актьори в ресторанта на хотела. Гретхен и Айда Коен заедно с вуйчото на Айда, художника и чичо Рудолф вечеряха горе в апартамента на Гретхен. След вечеря Уесли и Франсис решиха да се поразходят. Беше хладна есенна вечер, на небето грееше кръгла луна и двамата вървяха хванати под ръка като обикновена влюбена двойка.
Главната улица беше почти безлюдна, осветена от неоновите лампи на самотни търговски витрини. Гражданите на Порт Филип гледаха телевизия и си лягаха рано. Франсис поглеждаше разсеяно изложените стоки.
— Тук няма нищо, което бих купила — каза тя. — Представяш ли си да живееш в такъв град. Уф!
— Моето семейство е от тук — каза Уесли.
— О, господи. Горкичкият — отвърна Франсис.