Може би, след като скъса с Франсис, ще направи онова, което леля му иска от него, и ще стане актьор. Ще се научи да живее с всичките страни на личността си и ще ги използва, ще играе роли не само пред камера, а като Франсис — всеки миг от деня. Тя може би е разбрала, че светът това иска… и му го дава.
На другата сутрин на снимачната площадка от него се очакваше да бъде ожесточен, безотговорен хулиган. Беше му лесно да изиграе тази роля. Може би ще трябва да я приложи и в действителност една-две години… Защо да не започне тук, на това място?
Когато най-сетне заспа, сънува, че е във всекидневната на Алис, яде сандвич с говеждо месо и пие бира, само че на масата срещу него седи не Алис, а Франсис Милър.
7
1971
Отново съм пред пишещата машина. Лошите навици трудно се изкореняват. Освен това тук всички лягат да си почиват, след като се наобядват, а тъй като аз никога не спя през деня и няма с кого да си говоря, защо да не си говоря сам. Във всеки случай няма основания да смятам, че полицията на Франко ще прояви интерес към хаотичните мисли на един американски професионален тенисист в това кътче за богати хора на брега на синьото море. В Белгия беше различно. Нима ще се окаже по-лесно човек да постигне уединение в държава с фашистко управление, отколкото в демократично общество? Трябва да проуча този въпрос.
След Брюксел климатът в Южна Испания ме кара да се чувствам като в рая и да се чудя как е възможно хората, при положение че имат някакъв избор, да продължават да живеят на север от Лоара.
Пристигнах с малкото спретнато открито пежо, което купих на старо в Париж на изгодна цена с френска транзитна регистрация. Още щом пресякох Пиренеите и се озовах между зелените планини и океана, изпитах особено удоволствие, сякаш започнах да разпознавам селата, полята и реките от един друг живот, сякаш се връщах у дома след дълго пътуване, сякаш това беше страната, за която бях предопределен.
Ако не си отварям устата, мога да мина за испанец. Възможно ли е мургавият тен на фамилията Абът да е резултат на еднократно прегрешение по време на испанската армада? Мъжествени андалусци, изхвърлени след корабокрушение по бреговете на Англия и Шотландия?
Хотелът, в който живея, е чисто нов и му трябват поне десетина години, преди да се поддаде на влиянието на вятъра и морето. Сега обаче е здрав и аз разполагам с удобна, просторна стая с изглед към игрището за голф и морето. Трябва да давам уроци на начинаещи и напълно безнадеждни случаи, но въпреки това тук има достатъчно добри играчи, така че почти всеки ден си осигурявам по два часа добър тенис. Непретенциозен човек съм аз, с непретенциозни вкусове.
Испанците тук са красиви, приятни и научени да се държат учтиво, атмосфера, съвсем различна от тази в американската армия. Другите хора са дошли тук на курорт и демонстрират най-добро поведение. До този момент никой не ме е обидил или извикал на дуел, никой не ме е карал да гледам борба с бикове или да окажа помощ в разрушаването на обществената система.
Винаги гледам да съм коректен с дамите, независимо от акцента. Те обикновено идват със съпрузи или придружители, които са склонни да се отнасят подозрително към един млад професионален американски спортист, който прекарва най-малко по един час на ден с партньорките им в доста оскъдно облекло. Мъжете внезапно се появяват отстрани на игрището, потънали в мрачни мисли. Нямам желание да ме изхвърлят позорно от града или да ме обвинят, че съм посрамил съпругата или любовницата на някой испански благородник. Смятам поне една година да не се забърквам в нищо.
След Моника ергенският живот е за препоръчване. Вълненията, съпровождащи вмъкването и измъкването от чуждо легло, не са по вкуса ми.
Загорял съм от слънцето, никога не съм бил в по-добра форма и се улавям, че често се заглеждам в огледалото, възхищавайки се на голото си тяло.
Плащат ми добре, дават ми щедри бакшиши. Започнал съм дори да спестявам, и то немалко, което е нещо ново и непознато в моя живот.
Тук се уреждат многобройни забави и ме канят на повечето от тях. Нали съм новото момче в града. Налагам си да не пия прекалено много и да не говоря с никоя дама повече от петнайсет минути, вече знам достатъчно добре испански, за да следя ожесточените политически спорове, които избухват тук късно вечер. Участниците в тези спорове повдигат въпроси, засягащи заплахата от кръвопролития, експроприацията, комунизма и съдбата на страната, след като старият човек умре. В такива случаи аз си мълча и благодаря на съдбата, че съм отседнал, макар и за кратко време, в една красива страна, която толкова подхожда на темперамента ми, и че не съм длъжен да изказвам разгорещено други мнения, освен по въпроса, как се хваща дръжката на ракетата, когато биеш сервис.