— Кога ще те видя пак? — Уесли я хвана здраво за ръцете, сякаш по този начин искаше да я задържи.
— Кой знае? — каза Франсис и се изсмя. — Може би никога. Може би като пораснеш.
— Нали не говориш сериозно? — попита той с измъчен глас.
— Кой знае дали говоря сериозно. Най-малкото аз. Искам да ти дам един добър съвет. Поиграхме си, но играта свърши. Забрави за това.
Вратата се отвори и съпругът на Франсис изпълни осветеното от залата пространство.
— Пусни я — каза мъжът.
Уесли свали ръце от Франсис и отстъпи назад.
— Знам какво сте правили вие двамата през цялото време — каза мъжът, — не мисли, че не знам. Мръсница!
— О, по-спокойно, Джак — обади се предпазливо Франсис.
Мъжът я удари през лицето. Звукът беше силен и грозен.
— А ти, копеле — обърна се той към Уесли, — хвана ли те още веднъж да се мотаеш около жена ми, ще те пречукам!
— О, колко страшен мъж — каза подигравателно Франсис. Тя изобщо не докосна лицето си, все едно, че мъжът й не я бе ударил. — Страшен навсякъде, освен в леглото.
Мъжът си пое дълбоко дъх, сякаш изпъшка, а звукът напомни за нахлуване на въздух през внезапно отворена врата. И отново удари Франсис, но този път много по-силно.
Франсис и сега не притисна с ръка лицето си.
— Свиня — каза тя на съпруга си. — Ти и твоите шпиони!
— А сега се връщай вътре — сграбчи я за ръката той. — И ще се усмихваш, защото съпругът ти, който е бил служебно задържан в Калифорния, е успял да дойде в Ню Йорк, за да прекарате заедно уикенда.
— На твоите услуги, свиня такава — отговори Франсис. Хвана го под ръка и без да поглежда Уесли, влезе със съпруга си в залата, където вече се чуваше музика от пиано, тромпет и барабани и танците бяха започнали.
Уесли остана неподвижен в слабо осветения коридор, само мускулите на лицето му потреперваха. Смачка пластмасовата чаша в ръката си и я запрати срещу стената. Изчака да минат две минути, докато се увери, че няма да се втурне през вратата, между танцуващите и да хване мъжа за гърлото.
Когато почувства, че може да говори с нормален глас, се обади в хотела, откъдето телефонистката му каза, че мистър Джордах не е оставил никаква бележка. Постоя пред телефона още една минута, след това влезе в залата, намери леля си и предаде думите на телефонистката. После отиде на бара, поръча си уиски, което изпи на един дъх, и веднага поиска още едно.
Докато изпразваше чашата, усети, че някой го потупва по ръката. Обърна се и видя Алис със същия онзи сдържан и грижовно строг израз на лицето, който бе започнал да го плаши.
— Мисля, че няма да е зле, ако си пооправиш лицето — каза спокойно тя. — Целият си в червило.
— Благодаря — безизразно отвърна той, извади си носната кърпа и изтри с нея устните и бузите си. — Така по-добре ли е?
— Много по-добре. Аз ще си тръгвам — добави тя. — Мисля, че тези кинаджийски събирания не са чак толкова прекрасни, колкото си мислех.
— Лека нощ — каза Уесли. Искаше му се да я помоли за прошка, да заличи отчуждения, студен израз в очите й, но не знаеше какво да каже, нито за какво точно да поиска прошка. — Ще се видим по-късно.
— Може би — отвърна тя.
Господи, помисли си той, докато наблюдаваше дребничкото момиче с енергична твърда походка, което се отдалечаваше сред танцуващите двойки, господи, такава каша съм забъркал, трябва да се махна от този град. После се върна на бара и си поръча още едно питие. Барманът точно му го подаваше, когато Рудолф се приближи до него.
— Забавлявате ли се, мистър Джордан? — попита той.
— Чудесно се забавлявам — отговори Уесли. — Гретхен те търси. Тревожи се. Аз се обаждах в хотела ти.
— Задържаха ме — обясни Рудолф. — Ще отида да я намеря. После искам да поприказвам с теб. Къде ще бъдеш?
— Точно тук — отвърна Уесли.
— Не прекалявай, момче — намръщи се Рудолф. — Сигурен съм, че и утре ще намериш уиски в Ню Йорк, стига да потърсиш. — Той потупа приятелски Уесли по ръката и тръгна да търси Гретхен.
Встрани от танцуващите двойки Гретхен говореше с Ричард Санфорд, автора на „Комедия на реставрацията“. Рудолф забеляза, че Санфорд не е променил облеклото си по случай последния снимачен ден на първия му филмов опус. Носеше обичайната си униформа — вълнена риза и яке.
— Това, което ме тревожи — сериозно каза Санфорд, — е, че няма достатъчно снимки в едър план на момичето. А в другите кадри като че липсва емоция и…
— Скъпи Ричард — прекъсна го Гретхен, — страхувам се, че като много други автори и ти си в плен на физическия чар на актрисата и пренебрегваш таланта й…