— О, стига, моля те, аз не съм разменил и две думи с нея — каза Санфорд, като се изчерви.
— Важното е, че тя е разменила — поясни Гретхен. — А за такава дама като нея това не е никак малко. Много съжалявам, че по друг начин не е могла да прояви внимание към теб.
— Ти ме подценяваш — сърдито отвърна Санфорд.
— Това е проблемът на всички творци от пет хиляди години насам. Ще свикнеш, мойто момче — каза Гретхен.
— Ние с теб не сме приятели. Ти ме мразиш за това, че съм мъж. Разбрах го от самото начало.
— Това няма нищо общо с нашата работа и на всичко отгоре е пълна глупост — отсече Гретхен. — И ако не си го научил досега, нека ти кажа, млади човече, че изкуство не се прави с приятелство.
— Ти си една злобна, застаряваща жена! — В гласа му неприятно прозвуча натрупаната от месеци омраза. — Имаш нужда от мъж, но никой не е достатъчно любезен да си предложи услугите.
Гретхен разтърка очи, преди да отговори.
— Ти си един талантлив, неприятен млад човек. С годините ще ставаш по-приятен и страхувам се — по-малко талантлив.
— Обиждаш ме, Гретхен!
— В нашата професия няма място за обиди — каза Гретхен. — Ти ме отегчаваш. Предполагам, че и аз те отегчавам. Което също няма нищо общо с работата. Но, скъпи Ричард — докосна го тя леко по бузата, сякаш искаше да го погали, а може би да го заплаши с дългите си лакирани нокти, — обещавам, че вярно ще ти служа. Повече от това недей да искаш. Обещавам ти всички снимки в едър план, които могат да се използват, и всички емоции, на които човек може да издържи. Проблемът с това момиче е, че присъствието й е твърде силно, а не твърде слабо.
— Винаги и за всичко имаш отговор — каза Санфорд. — С теб никога не мога да изляза на глава. Кинсела ме предупреди…
— Как е милият Евънс? — попита Гретхен.
— Добре е — Санфорд пристъпи смутено от крак на крак. — Предложи ми да напиша сценария за следващия му филм.
— И ти отиваш в Холивуд.
— Всъщност… да.
— Браво! Браво и на него! — каза Гретхен. — Знам, че двамата ще бъдете щастливи. А сега моля те да ме извиниш, но трябва да се видя с брат си, който ме чака да поговорим.
Докато Гретхен вървеше към него, Рудолф видя как Санфорд безнадеждно поклати глава. Когато Гретхен застана пред него, той тихичко се смееше.
— Защо се смееш? — попита го тя.
— Защото видях лицето на онзи млад мъж, с когото току-що се раздели — отговори той.
— Двамата се състезавахме кой ще прояви по-голяма изобретателност в нанасянето на оскърбления. — Гретхен направи гримаса. — Един сценарий само е написал и вече си мисли, че е главен редактор на „Кайе дю синема“. Загубен човек. Но това не е трагедия. Америка е пълна с таланти, които изгряват и залязват за един ден. Разтревожих се за теб. Къде беше през цялото време?
— Оказа се, че в Кънектикът се натъкнахме на голяма бъркотия — поклати глава Рудолф. — Донъли е готов да си пререже гърлото. Изглежда, целият проект ще се разпадне.
— Защо? Какво се е случило? — попита Гретхен.
— Някаква проклета организация за опазване на околната среда е завела съдебно дело срещу нас да не предприемаме строителство — обясни Рудолф. — Прекарали сме цял ден с разни адвокати.
— Аз мислех, че всичко е уредено — учуди се Гретхен.
— И аз мислех така до вчера — каза Рудолф. — Смятахме, че сме купили изоставена селскостопанска земя. А изведнъж се оказа, че сме купили част от ценния пущинак на Кънектикът, населен с редки птици, стада прекрасни сърни и красиви змии. През последните години били забелязани и три риса. Вместо да ни обявят за филантропи и благодетели на застаряващото човечество, те ни обявиха за алчни градски мошеници, тръгнали да замърсяват чистия въздух на суверенния щат Кънектикът, и за врагове на рисовете. — Той отново поклати глава полушеговито.
— Какво казват адвокатите?
— Че ще отнеме години, дори и да спечелим накрая. Донъли почти се разплака от угризение на съвестта, като си даде сметка колко време парите ни ще бъдат блокирани.
— Къде е Донъли? — попита Гретхен.
— Сложих го да си легне. Мъртвопиян. Утре ще се чувства още по-зле.
— Много съжалявам — каза Гретхен.
— Какво да се прави, капризите на съдбата — отговори Рудолф. — Недей да си разваляш хубавата вечер. Има и нещо друго. Обадиха ми се вчера от Калифорния. Един мой познат, филмов агент на име Боуен.
— Аз също го познавам. Добре работи — вметна Гретхен.
Рудолф кимна и продължи:
— Казва, че там се разчуло за Уесли. Смята, че може да му осигури стабилен договор. Ако продължи да играе, Уесли ще има нужда от агент, а Боуен не е по-лош от останалите. Трябва да поговоря с момчето.