— За последен път го видях, че подпира бара, целият омазан с червило — каза Гретхен.
— И аз го видях там. Ще му дам един мъдър съвет като негов чичо. — Рудолф се наведе и целуна Гретхен по бузата. — Поздравявам те за всичко. Ти свърши прекрасна работа. И не само брат ти мисли така.
— Нещата вървяха гладко. Страхувах се да не би от начало до край работата да се окаже чисто любителска.
— Недей да скромничиш, сестричке — каза Рудолф и й стисна ръката. — Вече си в групата на асовете.
— Ще видим. Стискай палци! — каза Гретхен, но не можа да сдържи радостната си усмивка.
— А сега да вървя при момчето. Запази ми един танц, след като свърша да говоря с него.
— Не съм танцувала от години.
— И аз. Ще накарам момчетата да изсвирят един валс — каза Рудолф.
Отиде на бара, но Уесли го нямаше вече там. Барманът каза, че си е тръгнал преди пет минути.
Алис четеше във всекидневната, когато Уесли се върна в апартамента. По пътя се отби в два бара. И на двете места беше достатъчно тъмно, та не се наложи да обяснява на колко е години. После се оказа, че да вървиш по улиците на града съвсем не е лесна работа, защото тротоарите се накланяха под краката му под различни ъгли и той на два пъти се препъна в бордюра, когато трябваше да завие.
— Добър вечер — поздрави той сериозно Алис.
— Добър вечер — отвърна тя, без да вдигне поглед от книгата. Уесли забеляза, че канапето не е застлано както обикновено с чаршафи и одеяла. Имаше странното чувство, че вижда не Алис, а нейно отражение в накъдрена от вълнички вода.
Не прецени добре разстоянието, когато се опита да седне, и едва се закрепи на ръба на стола. Загледа втренчено Алис, която продължаваше да блуждае пред погледа му.
— За нищо не ме бива — каза той. — Ти само си губиш времето, като се тревожиш за мен.
— Ти си пиян — отговори тя. — И аз не се тревожа за теб.
— Утре — започна той и гласът му прозвуча странно и далечно в собствените му уши — ще ти платя до последния цент всичко, което ти дължа, и ще се от… от… тегля.
— Съвсем навреме — каза Алис, все така забила поглед в книгата. — Сигурна съм, че ще си намериш друго място, където да преспиш. И недей да ми говориш за пари. Не ми дължиш нищо. Каквото съм направила за теб, не съм го направила за пари.
— Ще възразиш ли, ако кажа благодаря? — погледна я той, опитвайки се с мъка да се съсредоточи.
— Възразявам срещу всичко, което казваш. Холивудски задник — свирепо извика тя.
— Никога не съм бил в Холивуд. Нито в Калифорния — глуповато каза той.
— Ти с твоите развратници… — Тя захвърли книгата на пода. — Защо ли съм зачела тази проклета книга? Тя е ужасна.
— Мислех, че ти си ми… — объркано заговори той, — че си ми сестра.
— Не съм ти сестра.
Той взе да търси думите, които искаше да каже, но и мозъкът, и езикът му сякаш се разпадаха. Най-накрая проговори:
— … Нали казваш, че умирам. В твоята книга. Искаш да бъда благороден и да умра. Прекалено много искаш…
— О, боже мой — извика тя. Стана от стола, отиде при него, хвана главата му и го притисна до тялото си. — Толкова съжалявам. Не искам да умреш, Уесли. Трябва да ми повярваш.
— Всички искат от мен нещо, което не мога да дам — каза Уесли с приглушен глас през затиснатата си с роклята й уста. — Не знам къде съм. Утре ме потърси в Бюрото за загубени вещи…
— Моля те, Уесли, не говори така — прошепна тя.
— Веднъж каза, че крадеш частици от душата ми… — изпъшка той. — Всяка вечер те слушам как пишеш на машината и си казвам, ето, откъсва се още една частица от душата ми…
— Моля те, моля те, скъпи — тя притисна още по-силно главата му, сякаш по този начин искаше да го възпре да говори, — сърцето ми късаш.
— Всички ме карат да се срамувам. — Той извърна глава, за да може да говори. — Това, което преживях тази вечер… Сега ти… не оправдах очакванията ти, зная, но…
— Няма, няма, скъпи — напевно го утешаваше тя.
— Обичам те — каза той.
Тя го притисна силно към себе си. След това най-изненадващо се разсмя.
— Защо, дявол да го вземе, ти трябваше толкова време, за да го кажеш? — Коленичи пред него и бързо го целуна. После отметна назад глава, за да може да го погледне в очите, и каза: — Повтори го.
— Обичам те — повтори той.
— Изглеждаш ужасно — каза тя.
— Чувствам се ужасно. За втори път през живота си съм пиян. Извинявай, но трябва да повърна. — Изправи се с олюляване и се заклатушка към банята, където изхвърли всичкото уиски от вечерта. Не се почувства по-добре, все още усещаше слабост и трепереше. Внимателно се съблече, после почна да си мие зъбите и ги ми цели две минути, накрая си взе студен душ. Докато се избърсваше, се почувства малко по-добре, макар че трябваше да си обръща главата много внимателно, а в стомаха си все едно, че имаше пирони. Облече халата, който Алис му бе избрала, и с още мокра коса, подпирайки се с една ръка о стената, се върна във всекидневната.