— Мъчно ли ти е за Средиземно море?
Тя пусна ръката му и докато крачеше, се загледа замислено пред себе си.
— Мъчно ми е за някои неща от Средиземно море — отвърна. — За други — изобщо не. По-добре да не говорим за това. Кажи ми сега ти какво правиш?
Докато Уесли й разказа какво е правил в Америка, обиколиха почти цялото градче. Кейт поклати тъжно глава, докато слушаше за Индианаполис, после дълбоко се замисли, докато той й разказваше за хората, с които е разговарял за баща си, и накрая го погледна с почтително уважение, като чу за ролята му във филма на Гретхен.
— Актьор — каза тя. — Кой би помислил такова нещо? Ще продължиш ли да играеш?
— Може би след време — отговори той. — Имам да свърша някои неща в Европа.
— Къде по-точно в Европа? — изгледа го подозрително тя. — Да не би в Кан?
— Щом искаш да знаеш, да, в Кан — каза той.
Тя кимна.
— Бъни се страхуваше, че накрая ще се стигне до това.
— Накрая — повтори Уесли.
— И аз искам да си отмъстя на целия скапан свят — каза Кейт. — Но вместо това сервирам напитки в един бар. Отмъщението все някъде трябва да спре, Уесли.
— Отмъщението все някъде трябва да започне — отвърна той.
— А ако те убият, кой ще отмъсти за теб? — в гласа й имаше горчивина и упрек.
— Някой друг ще трябва да реши това.
— Няма да споря с теб. Приличаш твърде много на баща си. Никога не успявах да го разубедя за нещо. Щом така си решил, мога само да ти желая доброто. Поне го направи както трябва. И ако предположим, че го направиш както трябва и се измъкнеш безнаказано — прекалено много предположения се натрупаха, — какво ще правиш след това?
— Мислил съм и по този въпрос — отвърна Уесли. — С парите от наследството и с парите, които ще спечеля за две години в киното, мога да купя една яхта, нещо като „Клотилд“, и да обикалям с нея…
Кейт поклати нетърпеливо глава и каза:
— Ти може да си син на баща си, но не можеш да бъдеш баща си. Трябва да водиш свой собствен живот, Уесли.
— Това ще си бъде мой собствен живот — отговори той. — Мислех дори, че ти можеш да ми станеш съдружник с твоя дял от наследството и тогава заедно… Докато купим яхтата, малкият… Томи… — запъна се той на името — ще бъде достатъчно голям, ще може да живее на морето и…
— Мечти. Хубави мечти — каза тя.
Продължиха да вървят мълчаливо.
— Трябва да ти кажа нещо, Уесли — започна Кейт. — Моите пари вече ги няма. Свършиха.
— Как така свършиха? — невярващо попита той. — Като гледам как живееш…
— Знам си аз как живея — горчиво каза тя. — Живея като глупачка. Познавам един човек, който разправя, че иска да се ожени за мен. Има си малък бизнес тук, в Бат. Поиска да му дам всичко, което имах, за да не фалира предприятието му.
— И ти даде ли му?
Тя кимна.
— Мислех, че съм влюбена в него. Трябва да ме разбереш. Не съм жена, която може да живее без мъж. Виждаме се почти всеки следобед, като ми свърши работното време в кръчмата. Сега трябваше да съм при него, той ще побеснее довечера, като му кажа, че съм била със сина на Том. Когато дойде у дома, за да излезем някъде, не поглежда бебето.
— И ти искаш да се омъжиш за такъв човек?
— Не беше такъв, преди да му се провали бизнесът — каза Кейт. — Държеше се прекрасно с мене, с бебето, с майка ми… — добави тя и въздъхна. — Ти си млад и мислиш, че нещата са или черни, или бели… Само че не е така. За една жена на моята възраст, с моето семейство, която цял живот е вършила мръсна работа и не е красива, нищо не е лесно. — Тя си погледна часовника. — Наближава пет. Винаги прекарвам поне един час с Томи, преди да се върна в бара.
Двамата тръгнаха мълчаливо към къщата на майка й. Отпред беше спряла кола, а зад волана седеше мъж.
— Това е той — каза Кейт. — Чака ме и беснее.
Когато Кейт и Уесли наближиха къщата, мъжът излезе от колата. Беше висок, пълен, червендалест и миришеше на алкохол.
— Къде беше, дявол да те вземе? — извика той. — От три часа те чакам.
— Разходих се малко с този млад господин — отговори спокойно Кейт. — Хари, това е Уесли Джордах, той дойде да ме види. Хари Досън.
— Поразходила се малко, виж я ти? — Досън не счете за нужно да се запознае с Уесли, а удари силно Кейт. Направи го внезапно и Уесли не можа да реагира.
— Ще ти дам аз една разходка — извика Досън и отново вдигна ръка.
— Чакай малко, приятел — намеси се Уесли, сграбчи мъжа за ръката и го изтласка от Кейт, която стоеше наведена, вдигнала ръце да предпази лицето си.
— Пусни ме, гаден янки — каза Досън, опитвайки се да си освободи ръката.
— Днес повече няма да биеш, мистър. — Уесли изблъска Досън с рамо. Досън освободи ръката си и удари с юмрук Уесли в челото. Уесли за малко не падна от силния удар, изсумтя и замахна. Удари Досън право в устата, Досън се вкопчи в него и без да се пускат, двамата се свлякоха на тротоара. Уесли му нанесе още два удара по главата, ритна го в слабините и с две ръце го заудря по лицето. Досън безжизнено се отпусна и Уесли се изправи над него. После със злоба го ритна два пъти в главата.