— Имаш ли нужда от пари?
— Още не съм закъсал съвсем, но ако припечеля нещо, няма да е лошо — каза Уесли.
— Момчето, което работеше тук на басейна — чистеше го, раздаваше дюшеци и други такива неща, а освен това изпълняваше и задълженията на спасител — напусна преди два дни. Можеш ли да плуваш?
— Ами, справям се.
— Искаш ли да питам дали мястото е още свободно?
— Защо не? Това е чудесно — каза Уесли.
— В моята стая има две легла. Можеш да се настаниш при мен — предложи Били.
— Нямаш ли си приятелка?
— В момента — не. И доколкото виждам, на хоризонта не се очертава нищо — каза Били.
— Не искам да ти досаждам.
— Та братовчедите нали са за това — да си досаждат взаимно — засмя се Били.
На другия ден Уесли започна работа на басейна. А вечер, под светлината на лампите, Били го учеше да играе тенис. Уесли схващаше бързо, беше роден спортист и скоро се очерта като тенисистът с най-силните удари на този корт. Играеше всеотдайно, с напрегнато лице и присвити очи и биеше топките така, сякаш ликвидираше отявлени врагове. Макар че се гордееше със стабилния му напредък, Били се смущаваше от хладнокръвната ожесточеност, с която Уесли играеше, и понякога му се искаше да каже: „Не забравяй, че това е само игра.“
На Били му беше приятно, че Уесли е тук, и скоро откри, че е идеален като съквартирант, защото разтребваше стаята и поддържаше безупречен ред, а това беше много хубаво след съжителството с разпиляната Моника. Управителят на хотела беше доволен от работата на Уесли и поздрави Били, че го е довел. След като Били представи Уесли на Кармен, отношението на Кармен също се промени и тя започна да кани и двамата на вечеря в едно от малките ресторантчета на пристанището, когато баща й не беше с нея в хотела. Уесли се държеше с Кармен сериозно и възпитано, а Били установи, че Кармен, която досега не беше пристрастена към плуването, много често прекарва горещите сутрини край басейна. След като Били й каза, че майка му е направила филм, в който е играл Уесли, Кармен започна да зачита повече мненията на Били, а когато разбра, че в града дават филм, който й се искаше да гледа, заведе и двамата на кино. Тя имаше слабост към филми с много кръвопролития и тъжен край и обичаше да излиза от такива прожекции с мокри от сълзи страни.
Най-хубавото от всичко бе, че след втората седмица Моника съобщи, че прекъсва тренировките си, защото заминавала на другата сутрин. Но щяла да се върне пак, заяви студено и му даде щедър бакшиш, без да уточни кога ще се върне.
— Ние с нетърпение чакаме да те видим отново — каза тя, но не обясни какво разбира под това „ние“.
— Не искаш ли да чуеш какво се случи на улица „Гро Каю“? — попита я Били, докато тя си събираше нещата.
— Знам какво се е случило на улица „Гро Каю“ — отговори Моника. — Убили са не този, когото е трябвало. Заедно с още няколко души.
— Опитах се да ти се обадя — каза той.
— Ти не си остави адреса — отвърна тя. — Друг път недей да правиш тази грешка. Цял живот ли възнамеряваш да живееш в тази жалка страна като треньор по тенис?
— Не знам какво възнамерявам — каза той.
— Как се запозна с това момче от басейна?
— Той просто се появи тук един ден — излъга Били. На никого не бе казал, че Уесли му е братовчед, и не искаше той да се забърква с жена като Моника.
— Не ти вярвам — заяви спокойно Моника.
— Не мога да ти помогна.
— Има добро лице — каза Моника. — Силно и страстно. Един ден ще трябва да си поговоря надълго с него.
— Не се доближавай до него.
— Нареждания от теб не приемам — отговори Моника. — Запомни това.
— Помня много неща, свързани с теб — не й остана длъжен той. — Някои от тях са прекрасни. А ти как си с паметта напоследък?
— Зле, много зле — каза тя. — Благодаря, че беше толкова търпелив с мен на корта, макар че от това нямаше голяма полза, нали?
— Не. Ти си безнадежден случай — отвърна той.
— Надявам се, че ще имаш по-голям успех с другите си ученици. Например с онази руса испанска кучка. Колко ти плаща, за да й бъдеш жиголо? Нужна ли е профсъюзна карта за тази професия в Испания?
— Нямам намерение да слушам глупости — ядоса се той.
— Не е зле да свикваш, малкия, особено след като от няколко години си в играта — каза тя. — Адиос, Джони.
Той я проследи с поглед, докато тя се отдалечаваше. С треперещи ръце прибра бакшиша, който Моника му даде, и взе ракетата, за да започне следващата тренировка… Как да не се опасява след всичко случило се, че тя ще се върне, ще му съобщи номера на стаята си и ще му каже да отиде при нея след полунощ.