— Ще се опитам. Довиждане до пет часа — каза Били.
След като вуйчо му тръгна, Били отиде с такси до банката на ъгъла на улица „Доминик“. Не искаше никой да забележи откритото пежо и евентуално да му запише номера. Взе си сака за тенис и когато служителят в хранилището превъртя двата ключа и се върна на бюрото си, Били пъхна пистолета и пачките патрони заедно с остатъка от десетте хиляди франка в сака, върна се при служителя, каза му, че освобождава сейфа, и му предаде ключа.
След това се прибра в хотела с такси и сложи чантата на леглото. Седна и не откъсна поглед от нея до пет часа.
Рудолф слезе в слънчевото утро на гарата в Антиб. Колата от Херц, която бе поръчал, го чакаше. Докато се подписваше на документа, с единия си крак притискаше заключената чанта.
Като стигна в „Коломб д’ор“, пренесе чантата в хотела и след като приключи с регистрацията, последва носача, който пое чантата.
Когато остана сам в стаята, Рудолф се обади по телефона на стария адвокат в Антиб и си уговориха среща в единайсет часа в кантората му. Избръсна се, влезе във ваната и дълго време лежа отпуснато. Сега в Ню Йорк беше два часът през нощта и тялото му го усещаше. Докато си обличаше чисти дрехи, движенията му бяха бавни и сънливи. Поръча да му донесат голяма чаша кафе. Беше в същата стая, в която бе отседнал и предишния път. Тук бе идвала Жана и спомените за нея събудиха стари желания. Той взе лист хартия и написа: „Мила Жана, аз съм пак в нашия хотел и се чудя дали си свободна…“ Спря да пише и смачка хартията. Много време бе минало оттогава. Всичко бе свършило.
В десет и половина заключи чантата, качи се на взетата под наем кола и потегли бавно към Антиб.
Старият човек го чакаше пред голямата лакирана маса, а слънчевото синьо море зад гърба му бе оградено като в рамка от широкия прозорец.
— Тук е безопасно да говорим, нали? — попита Рудолф, като седна.
— Напълно — отговори адвокатът.
— Искам да кажа, че в бюрото няма магнетофони или нещо подобно?
— Има един, но не е включен — поясни адвокатът. — Използвам го само когато клиентът ми пожелае.
— Надявам се, че няма да се обидите, сър, ако ви помоля да го сложите отгоре на бюрото, за да сме сигурни и двамата, че не записва.
Старият човек се намръщи и студено отвърна:
— Както желаете, сър. — Отвори едно чекмедже и постави на бюрото малката машинка.
Рудолф стана и я разгледа. Магнетофонът не беше включен.
— Благодаря, сър — той се върна на мястото си. — Искам да ви помоля освен това да не си записвате нищо, нито сега, нито след като си тръгна — добави той.
— Няма да има никакви бележки — кимна старият човек.
— Дошъл съм при вас по много деликатен въпрос — подзе Рудолф. — Става дума за безопасността на моя племенник, сина на брат ми, който бе убит.
— Тъжна история — каза старият човек и пак кимна. — Надявам се, че раните донякъде са заздравели.
— Донякъде — повтори Рудолф.
— И че наследството е разделено при минимални прояви на… враждебност.
— При максимални — отбеляза мрачно Рудолф.
— Жалко. Тези семейни проблеми… — каза старият човек.
— Моят племенник в момента се намира тук, в Южна Франция — обясни Рудолф. — Той не знае, че и аз съм тук, и засега предпочитам да не разбере за моето присъствие.
— Добре.
— Дошъл е, за да намери мистър Данович.
— Ах — възкликна печално старият човек.
— Възнамерява да го убие, след като го намери.
Старият човек се закашля, сякаш нещо бе заседнало в гърлото му. Извади голяма бяла носна кърпа и избърса устните си.
— Извинете, сега разбирам какво имахте предвид, като казахте, че сте дошли по много деликатен въпрос.
— Аз не искам той да намери Данович.
— Разбирам желанието ви — каза адвокатът. — Не разбирам обаче как аз мога да ви бъда полезен.
— Ако Данович — Рудолф си пое дълбоко дъх — бъде убит от някой друг, преди племенникът ми да го открие, въпросът ще бъде разрешен.
— Разбирам — отвърна замислено старият човек. Пак се изкашля и пак извади кърпата си. — А как смятате, че мога да ви помогна да постигнете желания от вас резултат?
— Навремето, сър, вие сигурно сте поемали дела, в които са били замесени хора от престъпния свят — продължи Рудолф.
— Навремето — да — потвърди тихо адвокатът и отново кимна.
— Ако ме представите на някой, който знае къде се намира Данович и може да бъде убеден да свърши тази работа, готов съм да заплатя много добре за… за услугата му — каза Рудолф.
— Разбирам — отвърна адвокатът.