— Знаеш ли какво мисля, Били — каза Уесли с равен глас. — Мисля, че ме лъжеш.
— Не бъди толкова подозрителен, дявол да те вземе! Аз сам си предложих услугите, нали така. Никой не ми е опирал пистолет в гърба. Исках само да ти помогна.
— Глупости — ядоса се Уесли. — Ти знаеш къде е този пистолет, ако изобщо има пистолет…
— Има. Кълна се!
— Тогава ще ми кажеш къде е. И то веднага. — С внезапен котешки скок Уесли се озова над Били и започна да го души. Били се съпротивляваше, забил нокти в ръцете, стиснали гърлото му, и се опитваше да ритне с коляно Уесли в слабините. Но Уесли беше с осемнайсет килограма по-тежък от него. Двамата се мятаха безшумно из стаята. Били се подхлъзна и се смъкна на пода, а Уесли го притисна с коляно и със спокойно лице продължи съсредоточено да го души. Малко преди Били да изгуби съзнание, Уесли отпусна ръце и прошепна:
— Ще ми кажеш ли или не?
— Божичко, щеше да ме удушиш — задъхано извика Били.
— Напълно възможно. — Ръцете на Уесли отново стиснаха гърлото на Били.
— Рудолф — каза на пресекулки Били. — Той е в Сен Пол дьо Ванс… Хотел „Коломб д’ор“ Ще слезеш ли сега от гърдите ми?
Уесли бавно отпусна ръце и се изправи. После помогна на Били да стане. Били се отпусна тежко в едно кресло, опипвайки гърлото си с ръце.
— Това, че си толкова силен, няма да ти е от полза — каза той.
Застанал заплашително пред него, Уесли го попита:
— Как така се появи чичо Рудолф? Но без повече номера, Били.
— Аз му се обадих в Ню Йорк. Смятах, че само той може да ти помогне. Направих го заради теб. Нали не мислиш, че съм го направил за себе си.
— Изплашил си се — презрително изрече Уесли. — И си се обадил на дядо Коледа. Трябваше да се досетя. Какво може да се очаква от един тенисист? Връщай се при твоите превзети дамички, негодник! Да ме мотаеш по тоя гаден начин…
— Защо не отидеш в Сен Пол дьо Ванс и не опиташ да удушиш чичо си Рудолф, идиот такъв — изруга Били.
— Може би точно това ще се опитам да направя — отвърна Уесли. — А сега се махай от стаята ми. И от този град. Ако те видя да се мотаеш тук, може и да съжаля, че съм те оставил жив.
— Следващия път, като те видя, ще нося нож. Предупреждавам те — каза Били и се изправи.
— Благодаря. Ще го имам предвид — отвърна Уесли.
— Последното, което искам да ти кажа — обърна се Били на вратата, — е, че съм ти приятел, независимо какво си мислиш.
Уесли мрачно кимна, а Били отвори вратата и излезе.
От фоайето се обади по телефона в Сен Пол дьо Ванс. Когато Рудолф вдигна слушалката, той му разказа какво се бе случило.
— О, господи, толкова ли е зле? — попита Рудолф.
— Повече от зле. Побъркан е — добави Били. — Ти по-добре се премести в друг хотел, ако не искаш да приложи номера с удушаването и на друг член от семейството.
— Никъде няма да се местя — отвърна спокойно Рудолф. — Нека да заповяда.
— Само че недей да се срещаш с него сам — попита Били, възхищавайки се на безметежното спокойствие на вуйчо си. — С това момче се разправяй само пред свидетели.
— Както той поиска, така ще се срещнем.
— Измисли ли нещо?
— Може би. Ще видим — отговори Рудолф.
— Мога ли да ти дам един съвет — каза Били. — Разкарай онова нещо, преди той да дойде при теб. Хвърли го в морето.
— Не — отвърна замислено Рудолф. — Мисля, че няма да го направя. Може да се окаже полезно. В немного далечното бъдеще.
— Желая ти късмет — каза Били.
— Ще се видим другата седмица на фестивала в Кан — отвърна Рудолф. — Запазил съм за всички ни стаи в хотел „Мажестик“. Ти ще бъдеш заедно с Уесли. Но при тези обстоятелства… — Той се изсмя странно. — При тези обстоятелства мисля, че трябва да запазя отделна стая за теб на друг етаж.
— Ти мислиш за всичко, нали, Рудолф? — подметна саркастично Били.
— Почти за всичко — отвърна Рудолф.
Били затвори, отиде при портиера и каза:
— Моля ви, запишете телефонния разговор в сметката на мистър Джордах.
Уесли не се обади нито на следващия, нито на по-следващия ден, но адвокатът от Антиб се обади.
— Имам да ви съобщя някои новини — каза той. — Господинът, когото имах предвид за работата, за която ми споменахте онзи ден, не е на разположение в момента. Намира се в затвора във Френ. Очаква се да излезе оттам след две седмици и много скоро след това да се прибере у дома си в Марсилия. Ще се свържа с него и ще му кажа къде може да ви намери.
— Ще бъда в Кан в хотел „Мажестик“ — каза Рудолф.
— Съжалявам за закъснението — добави адвокатът.
— Ще трябва да се примирим — отвърна Рудолф. — Благодаря за помощта. Ще чакам да ми се обадят.