Ще трябва да се примирим, повтори мислено Рудолф, докато затваряше телефона. Хубаво описание на моя живот… Ще трябва да се примирим.
10
Благодарение на рекламния агент на фестивала Гретхен бе станала известна като режисьорката, чийто първи филм е сред избраните да представят американското кино в Кан, и затова, когато самолетът кацна на летището в Ница, там вече я чакаха фоторепортьори. Те снимаха Гретхен как слиза от самолета, как минава през митницата, а след това как поздравява Били и Рудолф. Като целуна Били и силно го прегърна, тя почти се разплака и прошепна:
— Толкова време…
Били се смути от изблиците на майчински чувства пред шумните светкавици на апаратите и се освободи внимателно, но решително от прегръдката на майка си.
— Мамо, нека отложим сцената със семейната среща за по-късно — каза той. Идеята, че вестниците ще разпространят негова снимка, на която той се задушава в родителските обятия, не му допадаше, независимо че рекламната кампания го изискваше.
Гретхен отстъпи назад и Били видя, че на лицето й вече е изписан добре познатият студен израз със сбити устни.
— Били, бих искала да те представя на мистър Донъли — обърна се тя официално към него. — Той е художникът на нашия филм.
Били се ръкува с червенобрадия млад мъж.
— Приятно ми е да се запозная с вас, сър — каза Били. Поредният, помисли си. Тя никога няма да се откаже. Докато си пробиваха път през групата хора, струпали се на изхода на митническата зала, той забеляза колко покровителствено и собственически мъжът е хванал майка му за ръката. Беше си намислил да се държи сърдечно и дружелюбно с нея при първата им среща след толкова дълга раздяла, но като я видя, красива както винаги, с елегантен син костюм за път, придружена от кавалер, който демонстративно изпълнява задълженията си и не изглежда много по-стар от самия него, той се подразни.
После го досрамя, че е допуснал да се ядоса. В края на краищата майка му беше зряла жена и не му влизаше в работата какво прави тя през свободното си време или как подбира партньорите си. Крачейки до нея към специално изпратената кола, той стисна с обич ръката й, за да заглади впечатлението от думите си за семейната среща. Гретхен изненадано го погледна и широко се усмихна.
— Очакват ни две страхотни седмици — каза тя.
— Надявам се. Нямам търпение да видя филма — отвърна Били.
— Предсказанията са добри. Хората, които вече са го гледали, го харесват много.
— Не само го харесват много — намеси се Рудолф. — Луди са по него! Вече получих предложение за стопроцентова печалба от моя дял, но го отхвърлих.
— Верният ми брат — весело каза Гретхен. — Влага там, където го тегли сърцето. Руди — намръщи се тя, — не ми изглеждаш добре. Сякаш не си спал седмици наред. Какво има?
— Нищо — засмя се неловко Рудолф. — Може би стоя до късно в казиното.
— И печелиш ли?
— Както винаги — отговори той.
Докато носачът и шофьорът слагаха куфарите в колата, Гретхен каза:
— Малко съм разочарована.
— Защо? — попита Рудолф.
— Надявах се, че Уесли също ще дойде да ме посрещне.
Рудолф и Били се спогледаха.
— Той не е ли отседнал с вас в хотела? — попита Гретхен.
— Не — отвърна Рудолф.
— Но нали е в Кан? След премиерата на филма вестниците и телевизията ще се нахвърлят да вземат интервюта от него. Той би трябвало да се държи като актьор, дори да не смята, че е актьор.
— Гретхен, не знаем къде е — внимателно каза Рудолф. — За последен път сме го видели в Сен Тропе, но след това изчезна.
— Случило ли се е нещо?
— Ние поне не знаем да се е случило нещо — излъга Рудолф. — Не се тревожи, сигурен съм, че ще се появи.
— Дано се появи, защото иначе ще трябва да пусна обява, че се търси изчезнало момче — каза тя и влезе с Донъли в колата.
При толкова багаж в колата оказа се, че за Рудолф няма място. Двамата с Били тръгнаха към пежото, което Били бе оставил на паркинга.
— Най-добре е да измислим някаква история за Уесли, която да й разкажем — започна Рудолф, като влязоха в пежото.
— Този път ти я измисли — отвърна Били, докато изкарваше колата от паркинга. — Последната история, която аз измислих, за малко не ми струва живота.
— Може би ще се появи, като види снимката на Гретхен във вестниците — предположи Рудолф. — Много я обикна, докато снимаха филма.
— Знам. Той ми каза. И въпреки това не храня голяма надежда. Единственото, което го вълнува тия дни, е как да намери оня югославянин. — Били се обърна и погледна любопитно Рудолф. — Нещо ново на твоя фронт?