Моника пусна цигарата, протегна се и го хвана за ръката.
— Няма нужда. Не съм съвсем непозната. Освен това колкото по-малко си облечен, толкова по-добре изглеждаш. — Тя придвижи ръката си надолу и я обви около краката му. После отметна глава назад и го погледна. — Целуни ме.
Той се опита да се освободи, но тя го държеше здраво.
— Какво си намислила този път? — рязко попита той, макар че усети познатото напрежение в слабините.
— Същото, каквото и по-рано — засмя се Моника.
— В Испания не беше същото — отвърна той, проклинайки се за внезапно обзелата го възбуда, която не можеше да прикрие.
— В Испания имах други грижи — каза тя. — И, ако си спомняш, не бях сама. Сега съм сама, във ваканция, и е пак същото, както по-рано. Нали ти казах веднъж, че оргазмът е рядкост в средите на Новата левица. В това отношение няма промяна. — С рязко движение тя мушна ръка под хавлиената кърпа и отново се засмя. — Както виждам, и тук няма промяна. — Погали го нежно, движейки ловко ръката си.
— О, божичко, нека поне да легнем в леглото — каза той, сигурен, че накрая ще съжалява за тези думи.
— С това намерение дойдох и аз — изправи се Моника. Целунаха се. — Липсваше ми — прошепна тя. — Изчакай само да се съблека.
Той легна на широкото легло, все още с хавлиената кърпа около кръста си, и я загледа как съблича през главата си красивата рокля. Моника не носеше сутиен и като видя прекрасните й малки гърди, Били потръпна от удоволствие. Затвори очи. За последен път, дявол да го вземе, каза си. Майка му вероятно правеше същото един етаж над него. Каквато майката, такъв и синът. Галавечер на семейството. Чу как Моника пристъпва боса към леглото, как изщрака ключът, като гаси лампата. Отметна хавлиената кърпа. С тиха въздишка тя легна при него и той обви с ръце тялото й.
Малко по-късно лежеше по гръб в топлия мрак, протегнал едната си ръка под шията на Моника, а тя, сгушена до него, бе сложила глава на рамото му, преметнала крак през гърдите му.
— Колко е прекрасно — въздъхна той. — По-прекрасно от това не може. Дай боже винаги да е така.
— Винаги — повтори Моника. — И винаги си оставяй адреса.
— Добре — каза той, макар да не беше сигурен в обещанието си. Толкова много бе изпатил с Моника, че единственото място, където се чувстваше спокоен с нея, беше леглото. — А твоят адрес какъв е сега?
— Какво те интересува?
— Може случайно да минавам край хотела ти и да ме обземе непреодолимо желание — отвърна той.
— Ще се виждаме тук, когато мен ме обземе непреодолимо желание — заяви тя. — Не искам да ме виждат с теб. А ти мене ще ме виждаш достатъчно често. Но само в тази стая.
— По дяволите. — Той измъкна ръката си изпод шията й и се изправи. — Защо винаги ти трябва да решаваш?
— Аз така действам — отговори тя.
— Действам. Не ми харесва тази дума — каза той.
— Трябва да свикваш, малкия — отвърна Моника и също се изправи. Затърси пакета с цигари, който бе оставила на нощното шкафче, запали цигара и малкото пламъче на кибритената клечка освети лицето и очите й.
— Доколкото си спомням, каза, че си във ваканция — обади се Били.
— Ваканциите не са безкрайни.
— Ако не ми кажеш къде мога да те намеря, това е краят — заяви ядосано той.
— Ще те видя тук утре по същото време — отговори тя, всмуквайки от цигарата.
— Кучка.
— Твоят речник винаги ме е забавлявал. — Моника стана от леглото и започна да се облича. Пламъчето от цигарата й беше единствената светлина в тъмната стая. — Между другото днес следобед видях братовчед ти, който излизаше от един хотел. Нали се сещаш, момчето, с което играеше тенис.
— Така ли? Кой ти каза, че ми е братовчед? — попита Били.
— Проверих в „Кой кой е“.
— Духовита си, както обикновено. Кой е хотелът?
Моника се поколеба и попита:
— Не сте ли заедно?
— Не. Кой е хотелът? Ние трябва да го намерим.
— Кои „ние“?
— Какво значение има това за теб? — Били се опита да не повишава тон.
— Никога не се знае какво значение може да има за мен. Кои „ние“?
— Забрави за това.
— Всъщност не си спомням името на хотела — додаде Моника.
— Лъжеш.
— Може би — засмя се тя. — Но ако утре вечер си тук и си послушен, може и да си го спомня.
— Говори ли с него?
— Не. Аз проявявам интерес към друг член на семейството.
— Господи, как само умееш да усложняваш секса — ядоса се Били.
— Секса? Едно време използваше думата любов — напомни тя.
— Едно време — мрачно повтори Били.