— Ти го познаваш по-добре. — Трябваше да смени темата. — А ти как си, Кейт? — попита, като се опита гласът му да прозвучи нежно.
Тя изсумтя някак странно и неодобрително каза:
— Добре съм, доколкото е възможно. Бъни ми прави компания.
Може би трябва да се оженят, помисли си Рудолф. Двамата са си лика-прилика. Едни и същи уроци са учили, една и съща школа са минали. Правят си добра компания, както се изрази тя.
— Все се надявах, че ще се обадиш — излъга той.
Тя вдигна очи, погледна го и спокойно отговори:
— Знаех къде можех да те намеря, ако имаше какво да ти кажа.
Бъни се върна с коняка и още две чаши пастис. Рудолф гледаше как наливат вода в чашите, от което питието стана млечно — жълтеникаво. Машинално вдигна своята чаша.
— За… — Той замълча и неуверено се засмя. — За нищо, както изглежда.
Дуайър вдигна чашата си, но Кейт продължи да върти бавно своята на масата.
Конякът беше остър и Рудолф пое дъх след първата глътка.
— Нещата имат известно развитие и смятам, че би трябвало да знаете… — трябва да спра да говоря като на събрание, помисли си той. — Радвам се, че ви намерих и двамата. — След това ясно, както добре умееше, обясни какво му е казал Джони Хийт за наследството. Те го изслушаха учтиво, но не проявиха интерес. Не ви ли интересува бъдещето ви, идеше му да изкрещи.
— Аз не искам да бъда… как беше думата? — бавно попита Кейт.
— Изпълнителка на завещанието. — Хийт му бе казал, че вероятно това ще бъде решението на съда.
— Изпълнителка на завещанието. Нищо не разбирам от тая работа — каза Кейт. — Пък и смятам да се върна в Англия. В Бат. Майка ми е там, ще получавам социална помощ за бебето и майка ми ще го гледа, когато тръгна на работа.
— Каква работа? — попита Рудолф.
— Бях келнерка в един ресторант, преди да ме призове морето — поясни Кейт и язвително се засмя. — За келнерки винаги има работа.
— Като се уреди въпросът с наследството, ще остане една известна сума. Няма да ти се налага да работиш.
— Че какво ще правя по цял ден, ще седя и ще гледам телевизия ли? — отговори Кейт. — Без работа аз не мога да стоя. — С предизвикателния си тон тя ясно даваше да се разбере, че той и жените около него са лентяи. — Колкото пари останат, а според мен те няма да са много след всичките разправии с адвокати и други такива, ще ги запазя да изуча детето. Ако е момиче и се изучи, може и да не му се наложи да прислужва като майка си по масите или да глади роклите на дамите в някоя задушна корабна пералня.
С нея не можеше да се спори и Рудолф каза без всякаква надежда:
— Ако някога имаш нужда от нещо, от пари, от каквото и да било, обади ми се.
— Няма да има нужда — отговори тя, сетне пак сведе очи и продължи да върти чашата си.
— За всеки случай — каза Рудолф. — Може би един ден ще поискаш да отидеш в Америка.
— Америка мене не ме привлича — отвърна Кейт. — Там ще стана за смях на хората.
— Няма ли да искаш да видиш Уесли?
— Защо не — каза тя. — Ако той иска да ме види, от Америка за Лондон всеки ден има самолети.
— А междувременно — продължи Рудолф, стараейки се гласът му да не звучи умолително, — докато въпросът с наследството не е уреден, ще имаш нужда от пари.
— Не — отговори тя. — Аз си имам спестявания. Убедих Том да ми плаща заплата както и преди, нищо, че спяхме в едно легло и се канехме да се оженим. Казах му, че любовта си е любов, а работата — работа — заяви тя, горда, че може да поставя нещата по местата им. Най-сетне вдигна чашата си и отпи.
— Предавам се — каза Рудолф, неспособен да прикрие раздразнението си. — Говориш така, сякаш съм ти враг.
Тя го изгледа безизразно, както би го изгледала една индианка.
— Не си спомням да съм казала нещо, от което излиза, че си ми враг. Права ли съм, Бъни?
— Аз не обърнах внимание — каза притеснено Дуайър. — Не мога да преценя.
— А ти? — обърна се Рудолф към Дуайър. — Нямаш ли нужда от пари?
— Аз винаги съм бил пестелив — отвърна Дуайър. — Том ме подиграваше, че съм стиснат и скъперник. Подсигурил съм се, благодаря.
Признал се за победен, Рудолф допи коняка си и каза:
— Поне ми оставете адресите си. И двамата. За да мога да се свържа с вас.
— Остави адреса на Уесли тук, в корабостроителницата — каза Кейт. — Ще им драсвам по някой ред от време на време и те ще ме държат в течение. Когато му дойде времето, ще му съобщя сестра ли си има или брат.
— Не съм сигурен къде ще бъде Уесли — отбеляза Рудолф. Усети, че гласът му пресипва, че гърлото му е продрано от коняка и от усилието да разговаря с тези две изплъзващи му се, неотстъпчиви човешки същества. — Ако пишеш до мен, непременно ще му предам писмото.