6
1968
Тази вечер Моника внесе смут в душата ми. Четеше коректурите на една реч, която бе превела от френски на английски. Изведнъж вдигна глава и каза, че току-що е установила нещо. В двата езика, както и в повечето езици, глаголите „имам“, „съм“, „отивам“ и „умирам“ са неправилни. На английски формите не са много разнообразни — аз имам, той има, аз имах, но все пак са налице. На френски са по-силно изявени. J’ai, tu as, il a, nous avons. Формите на глагола „съм“ са още по-многообразни. Аз съм, ти си, той е, ние бяхме, вие сте, те са били, аз ще бъда, той ще бъде. На френски — je suis, tu es, nous sommes, vous etes, il sera. После — sois и je fus и il fut в други времена. Или да вземем „отивам“ — отидох, бил съм отишъл. На френски „alter“ — je vais, nous allons, ils vont. Действието умиране като че ли следва по-права линия, но предполага прекъсване. Аз умирам. Аз съм умрял. На френски инфинитивът е mourir, но формите — je meurs, nous mourions, nous sommes morts. Какво означава всичко това — че човешкият род е разколебан в най-важните си дейности: съществуване, притежаване, придвижване от място на място, умиране? Че искаме да се отречем, да прикрием, да загърбим основните си дейности? Глаголът убивам обаче е съвсем ясен. Аз убивам, ти убиваш, той убива. Аз убих, ти уби, той уби. Тук нищо не се прикрива, не се налага да се преодолява някакво неудобство. Същото е и с любя. Има ли някакъв скрит смисъл в това?
Добре, че не съм преводач, казах на Моника. Но всичко това ме накара да се замисля и почти цяла нощ останах буден да размишлявам за себе си и за обвързаността ми с езика.
Когато Рудолф се върна в хотела, Гретхен беше в бара. Пиеше коктейл с шампанско и разговаряше с един млад човек, облечен за тенис. През последните дни си позволява доста да пие, което не е характерно за нея, и завързва разговор с всеки срещнат мъж, което е много характерно за нея, помисли си злобно Рудолф. Снощи като че ли му се счуха стъпки, които преминаха тихо пред вратата му, покрай подредените чифтове обувки по посока на нейната стая? Но като си припомни Ница, той си каза, че едва ли има право да се оплаква. Всички развлечения, които тя си намираше в този ад, където бе попаднала, бяха ако не друго, поне простими.
— Може ли да ти представя моя брат Рудолф Джордах? — подзе Гретхен, когато Рудолф дойде на тяхната маса. — Базил… забравих ти второто име, скъпи.
Сигурно е изпила най-малко три коктейла, щом казва „скъпи“ на мъж, чието име е забравила, помисли си Рудолф.
Младият човек се изправи. Беше висок и елегантен, с вид на артист, реши Рудолф, с боядисана коса и контешка хубост.
— Бърлинг — подсказа й младият мъж и леко се поклони. — Сестра ви ми разказваше за вас.
Бърлинг, Базил Бърлинг, повтори си наум Рудолф, като кимна в отговор на поклона. Може ли човек да има такова име — Базил Бърлинг? Ако се съди по акцента му, трябва да е англичанин.
— Няма ли да седнете при нас? — предложи Базил Бърлинг.
— Съвсем за малко. Трябва да обсъдя някои неща със сестра си — отвърна Рудолф не особено любезно.
— Брат ми много го бива да обсъжда. Пази се от неговите обсъждания — каза Гретхен.
Четири коктейла, не три, помисли си Рудолф.
— Какво ще пиете, сър? — попита любезно Базил Бърлинг, член на профсъюза на английските актьори, който усъвършенстваше старателно говора си, тъй като знаеше, че е учил в посредствено училище.
— Същото — отвърна Рудолф.
— Три пъти от същото — поръча Базил Бърлинг на келнера.
— Непрекъснато ми предлага пиене — обади се Гретхен.
— Личи си.
Гретхен направи физиономия и обясни на Базил Бърлинг:
— Рудолф е трезвеникът в семейството.
— Все някой трябва да бъде.
— О, божичко, страхувам се от предстоящото обсъждане — каза Гретхен. — Базил… пак ти забравих името, скъпи…?
— Бърлинг — отзивчиво повтори Бърлинг.
— Мистър Бърлинг, е актьор — заяви Гретхен. — Какво съвпадение — продължи тя кокетливо с пиянски глас, — че тук, на края на света, по най-чиста случайност в един долен бар се срещат двама души, които работят в киното. — Сега тя го имитираше с превзет английски акцент, но младият човек, изглежда, не можеше да се засегне от нищо.
— Така ли? — изненадано възкликна той. — И вие ли работите в киното? Виж ти, трябваше да се досетя.
— Колко е галантен — Гретхен докосна закачливо Рудолф по ръката, нищо, че й беше брат. — Но ще трябва да призная ужасната истина. Аз действам зад кулисите. — Тя отпи от поредното питие, усмихвайки се на Базил Бърлинг.
— Трудно ми е да повярвам — заяви превзето Бърлинг.
Ще трябва да го разкарам оттук, за да не викам управителя да го изхвърли, помисли си Рудолф.