— О, да! Зад кулисите — повтори Гретхен. — Аз съм от онези дами с черните нокти. Затънала до ушите в химикали филмов редактор. Ето я тайната. Обикновена скромна монтажистка.
— Правите чест на професията — отвърна Базил Бърлинг.
Дано господ ми спести тия любовни увертюри, помисли си Рудолф, а в това време Гретхен каза:
— Много си мил — и потупа Бърлинг по ръката.
За миг Рудолф изпита любопитство как ли се проявява сестра му в леглото, колко мъже е имала в миналото и колко сега. Ако я попиташе, сигурно щеше да му каже.
— Гретхен — обърна се той към нея, докато тя накланяше чаровно глава към актьора, — трябва да се кача горе и да кажа на Джийн да си приготви багажа. Паспортът й е тук и тя е готова да замине утре. Но бих искал да поговоря първо с теб.
Гретхен капризно сви устни Рудолф изпита желание да я удари. Събитията през деня бяха изопнали нервите му.
— Допий си чашата, скъпи — каза Гретхен на Бърлинг. — Брат ми е зает човек, като работлива пчеличка, която прелита от цвят на цвят.
— Да, виждам — изправи се актьорът. — И без това трябва да се преоблека. Играх три сета тенис и ако продължавам да стоя с тия мокри дрехи, ще си навлека ужасна настинка.
— Благодаря за виното — каза Гретхен.
— Аз черпя.
И Дуайър се бе изразил така, спомни си Рудолф. Изглежда, днес на всички им е приятно да черпят, злобно си помисли той. Освен на мене.
— Ще се видим ли по-късно, Гретхен? За вечеря? — попита Бърлинг и Рудолф забеляза, че е висок, но краката му са слаби и жилести. Аз изглеждам по-добре в къси панталони, помисли си заядливо той.
— Сигурно — отговори Гретхен.
— Беше ми приятно да се запозная с вас, сър — каза Бърлинг на Рудолф.
Рудолф изсумтя. Щом ще се обръщат към него със „сър“, сякаш е с единия крак в гроба, тогава ще се държи свадливо, както подобава на възрастта му.
Братът и сестрата загледаха младия мъж, който закрачи по актьорски пъргаво и мъжествено.
— Господи, Гретхен, ама наистина те бива да ги избираш! — усмихна се Рудолф, когато актьорът си отиде.
— Този сезон изборът е много малък — отвърна Гретхен. — Трябва да приемеш каквото дойде. А сега, кое е това неприятно нещо, което толкова бързаш да ми кажеш? — Той разбра, че тя изобщо не е пияна.
— Става дума за Инид — каза той. — Бих искал утре да се качиш на самолета заедно с Джийн и да наглеждаш Инид. Тоест да ги наглеждаш и двете.
— О, господи — възкликна Гретхен.
— Не смея да поверя дъщеря си на Джийн — продължи настойчиво Рудолф.
— Ами ти? Ти не се ли връщаш?
— Не мога. Тук има още много неща за уреждане. А като пристигнете в Ню Йорк, искам да останеш с тях в апартамента. Мисис Джонсън е във ваканция в Сейнт Луис още една седмица.
— Стига, Руди. Много съм стара вече, за да си играя с малки деца — каза Гретхен.
— Дявол да го вземе, Гретхен, след всичко, което направих за теб… — отвърна Рудолф.
Гретхен отметна назад глава и затвори очи, сякаш чрез това движение искаше да се въздържи от гневен отговор. В тази поза и все още със затворени очи, тя каза:
— Не е нужно всеки ден да ми напомняш какво си направил за мен.
— Всеки ден? — хвана се Рудолф за думите. — Кога за последен път…?
— Недей да приемаш толкова буквално нещата, мили братко — отвори тя очи и го погледна. — Нека да не спорим за това. — Изправи се. — Бавачката ти е осигурена. А и на мен ще ми е приятно да се върна там, където убийствата стават само по вестниците, а не в собственото ти семейство. В колко часа излита самолетът?
— Единайсет и половина. Купил съм ти билета.
— За всичко си помислил, нали?
— Да. За всичко.
— Какво щях да правя без тебе, братко — каза Гретхен. — Най-добре и аз да си стегна багажа. — Тя му се усмихна, но той забеляза усилието, което вложи. — Сключваме ли примирие?
— Сключваме — съгласи се той.
Преди да се качи в асансьора, той отиде на регистрацията да си вземе ключа.
— Мистър Джордах, докато ви нямаше, една дама дойде и остави това писмо за вас — каза портиерът и заедно с ключа връчи на Рудолф някакъв плик. На плика бе изписано само името му с женски почерк, който сякаш бе виждал някъде. В асансьора го отвори и извади единствения лист.
Писмото беше от Жана.
Скъпи американецо,
Пиша ти, за да те помоля да не ми се обаждаш. Можеш да се досетиш каква е причината. Аз ще ти се обадя, когато мога. Може би след седмица или две. А може и да са прекратили войната в Париж завинаги. Надявам се, че прекарваш добре в Антиб и че ще удължиш престоя си. Без теб следобедите са тъжни. Ако искаш да ми пишеш, пиши до поискване, Централна поща, Ница. Надявам се, че нямам правописни грешки.