Шофирай внимателно,
Той смачка писмото и го сложи в джоба си, излезе от асансьора, спря пред вратата на апартамента, смени си физиономията, отключи и влезе.
Джийн стоеше пред прозореца и гледаше морето. Не се обърна, когато той влезе. На бледата светлина, която струеше през отворения прозорец, фигурата й изглеждаше стройна и млада в ленената лятна рокля. Напомни му за момичетата, с които бе учил в колежа — те носеха на гърдите си значките на клубовете, в които членуваха приятелите им, ходеха на съботните футболни мачове, облечени в широки кожени палта и ярки вълнени чорапи, а после — на танците, където той свиреше на тромпет, за да си помогне, докато учи. Застанал на вратата, загледан в жена си, която създаваше илюзията за крехка младост, той изпита остро чувство на жалост към нея, нежелано, ненужно.
— Добър вечер, Джийн — каза Рудолф и пристъпи към нея. Джийн, Жана, помисли си той. Какво крие едно име?
Тя бавно се обърна. Той видя, че се е гримирала, а меката й, дълга до раменете коса е специално фризирана. Старостта, която един ден идеше да я налегне, бе изчезнала от лицето й.
— Добър вечер — сериозно отвърна тя. Гласът й също прозвуча нормално, в смисъл, че не беше пресипнал от пиене, от буйство или от терзания.
— Ето ти паспорта — каза той и й го подаде. — Адвокатът го е получил днес.
— Благодаря.
— Купих ти билет за самолета утре. Вече можеш да се върнеш у дома.
— Благодаря — повтори тя. — А ти?
— Аз ще трябва да остана поне още една седмица.
Тя кимна, отвори паспорта, погледна снимката, тъжно поклати глава и хвърли паспорта на масата.
И моята снимка в паспорта не действа добре на самочувствието ми, би искал да каже Рудолф.
— Поне още една седмица… — повтори Джийн. — Сигурно си съсипан от умора.
— Нищо ми няма. — Той се отпусна в едно кресло.
Преди тя да каже, че е съсипан от умора, не си бе дал сметка колко е уморен наистина. Спеше лошо, нощем често се будеше от кошмари. Предишната нощ сънува многостранен и смущаващ сън. И се събуди силно уплашен. Леглото сякаш се клатеше и първата му мисъл бе, че има земетресение. По краката го щипеха невидими, пакостливи пръсти. Полтъргайсти, спомни си, че каза в съня си. А след това, буден, се замисли: откъде знае тази дума? Разбира се, че я е чел някъде, но никога не я бе изговарял или писал.
— Как е Инид? — попита.
— Добре — отговори Джийн. — Следобед я заведох в Жуан ле Пен и й купих моряшка блузка на райета. Изглежда прекрасно в нея и оттогава непрекъснато позира пред огледалото. Сега вечеря с момичето.
— Ще надникна да й кажа лека нощ. След малко — добави той и разхлаби връзката и яката си. След като свали от плещите си бремето на изминалия ден, за вечеря щеше да облече спортна риза с отворена яка. — Гретхен ще пътува в самолета с теб и Инид — каза той.
— Няма защо да си прави този труд — отвърна Джийн, но в гласа й не се долови никаква злоба. — Може би й се иска да остане още тук. Времето сега е разкошно, видях я да се връща от морето с един красив млад мъж.
— Тя иска да се прибере в Ню Йорк — каза той. — Помолих я да остане с тебе и с Инид, докато мисис Джонсън се върне от Сейнт Луис.
— Сигурно ще й бъде много досадно — отговори Джийн. — Аз сама мога да се грижа за Инид. Нямам друга работа. — Гласът й отново прозвуча спокойно, в тона му нямаше нито злоба, нито предизвикателство.
— Смятам, че е по-добре, ако Гретхен бъде с вас да ви помага — заключи предпазливо той.
— Както кажеш. Макар че, нали знаеш, аз мога да издържа една седмица трезва.
— Знам. Но просто за всеки случай — отговори той.
— Мислех си за това, което преживяхме — каза тя, изправена пред него, кръстосала ръце на гърдите, преплела пръсти, сякаш беше на трибуна, за да произнесе предварително подготвена реч.
— Защо не забравиш за това, което преживяхме? — предложи й Рудолф. Не беше в настроение да слуша предварително подготвени речи.
— Мислех си за нас — продължи тя спокойно, без неприязън. — За твое добро и за доброто на Инид мисля, че трябва да се разведем.
Най-после, каза си той. Добре поне, че тя поставя този въпрос.
— Защо не изчакаме малко, преди да обсъждаме тези неща? — додаде гласно.
— Както искаш. Но аз не съм добра за тебе. Нито за нея. Ти вече не ме искаш… — Джийн вдигна ръка, сякаш за да го прекъсне. — Не си се докосвал до мен повече от година. И си си намерил някоя друга тук, сигурна съм в това. Моля те, не отричай.
— Няма да отричам — каза той.
— Не те обвинявам, мили — продължи тя. — Аз съм като отрова за теб от дълго време. Друг мъж на твое място отдавна щеше да ме остави. И да получи поздравления за това. — Тя горчиво се усмихна.