Според източници в Антиб Джордан е бил пребит до смърт само няколко дни след сватбата му и след като е измъкнал от един западнал нощен бар в Кан пийналата си снаха от лапите на подвизаващ се в пристанището мошеник.
Отседнала в луксозния „Отел дю кап“, докато полицията разследва случая, Джийн Джордах твърди, че той я заговорил, докато си пиела сама питието преди лягане. Джордан, който се появил на сцената, нанесъл жесток побой на заговорилия я мъж. По-късно Джордан бил намерен убит на яхтата си.
Френската полиция само потвърждава, че разполага със списък на заподозрените.
Слава богу, че мене не ме споменават. Почти изключено е някой да направи връзка между мен и мисис Бърк, омъжена някога за прочут режисьор, сега покойник, но преди това съпруга на един невзрачен рекламен агент на име Абът. Моника, разбира се, щеше да направи тази връзка, защото съм й разказвал много за майка си, но за щастие Моника не чете „Тайм“. Информация за забавление, а не информация в името на истината, казва тя за списанието.
Понякога се чудя дали да не се опитам да стана журналист. Аз съм любопитен и обичам да пакостя, а това са две важни изисквания за тази професия.
Моника я няма вкъщи. Бележката на масата гласи: „Ще отсъствам няколко дни.“ Моника явно играе двойна игра зад гърба ми.
Вече чувствам, че ми липсва.
Багажът бе натоварен в лимузината, поръчана от портиера. Гретхен, Джийн и Инид вече седяха на задната седалка. Инид беше малко разстроена, защото младата французойка нямаше да пътува с тях. Рудолф проверяваше за трети път дали е взел всички самолетни билети, докато шофьорът държеше отворена предната врата. В този момент една кола влезе в алеята пред хотела и спря. От колата излезе ниска пълна жена, неугледно облечена, с посивяла коса, последвана от нисък пълен мъж с костюм, който едва се измъкна иззад волана.
— Рудолф Джордах, моля — извика жената и се запъти към него.
— Да? — Жената изглеждаше смътно позната.
— Предполагам, че не ме помниш — каза тя, след което се обърна към ниския пълен мъж. — Казах ти, че няма да си спомни коя съм.
— Да, каза ми — отвърна мъжът.
— Аз обаче те помня — обърна се пак към Рудолф. — И то много добре. Аз съм жената на Том, майката на Уесли. Дойдох да си взема сина. — Тя взе да рови в голямата си дамска чанта, измъкна един брой на списание „Тайм“ и го размаха пред лицето на Рудолф.
— О, господи — възкликна Рудолф. Беше забравил за журналиста и за телекса. Но журналистът очевидно не бе забравил за него. Горкият Уесли, помисли си той, от една седмица името му е известно на милиони хора, години наред ще трябва да се примирява с любопитните погледи и с неизменния въпрос на непознати хора: „Извинете, вие не сте ли…?“
— Може ли да видя какво пише? — Рудолф протегна ръка към списанието. Журналистът беше на яхтата, преди Уесли да влезе в затвора, но може и за това да се е осведомил. Призля му, като си помисли само какво може да пише в „Тайм“ за свиването на Уесли в нощния бар и за англичанина, закаран в болницата със сътресение на мозъка.
Тереза отстъпи назад и скри списанието зад гърба си.
— Иди си купи списанието — сопна се тя. — От това, което пише, излиза, че можеш да си го позволиш. И ти, и смахнатата ти гола жена.
О, господи, помисли си Рудолф, изровили са онази стара снимка. Какво щастие би било за целия свят, ако папките с документацията на всички вестници по земното кълбо пламнат едновременно и изгорят за един ден.
— Всичко пише в списанието — злобееше Тереза. — Този път парите не ти помогнаха да измъкнеш прекрасния ми бивш съпруг, нали? Най-накрая той намери, каквото си търсеше, така ли е?
— Съжалявам, Тереза — каза Рудолф и си помисли, че Том сигурно е бил пиян или натъпкан с наркотици, когато се е оженил за нея. Преди три години, когато я видя за последен път в кантората на Хийт и й плати, за да отиде в Рено и да получи развод, косата й беше силно изрусена и сигурно е била с десет килограма по-слаба. Сега не изглеждаше по-добре. — Извинявай, че не те познах. Променила си се малко.
— Не си очарован, нали? — злобата й вече напираше неудържимо. — Запознай се със съпруга ми, мистър Крейлър.