— Искате ли чаша кафе, докато чакате? — попита тя.
— Не, благодаря, мадам — отговори той.
— Искате ли да разгледате последния брой на списанието?
— Аз си го купих долу, благодаря.
— Ей сега ще дойда — припряно каза тя. Горкото момче, помисли си мис Ларкин, като излезе от кабинета си. И толкова красиво при това. Дори в този смешен костюм. Тя беше романтично момиче и освен романи, беше чела и много поезия. И си представи младежа, облечен в развети от вятъра черни дрехи, досущ като младия Йейтс от ранните снимки.
Когато мис Ларкин се върна с папката, момчето седеше с приведени рамена на твърдия стол, отпуснало ръце между краката си, също като футболист, седнал на пейката да отдъхне.
— Ето тук е всичко — оживено каза тя. Беше се поколебала дали да вземе снимката с голата Джийн Джордах, или да я остави, но накрая реши да я вземе. В края на краищата снимката се бе появила в списанието и сигурно я е видял.
— Разгледайте спокойно папката. Аз имам да свърша нещо — каза тя и посочи с ръка купчината изрезки на бюрото. — Няма да ми пречите. — Беше й приятно, че е дошъл в кабинета й. За нея това беше разнообразие.
Уесли дълго гледа папката, без да я отвори, а през това време мис Ларкин се въртеше около бюрото си, режеше с ножица, записваше нещо и от време на време го поглеждаше, докато накрая Уесли улови погледа й и тя се смути. Но той трябва да свиква с това, че момичетата ще го заглеждат, оправда се мислено тя. Ще го заглеждат, и още как!
Тя видя, че първият документ, който той извади от папката, беше една снимка на баща му по спортни гащета, вдигнал ръце със свити юмруци. На нея той изглеждаше ожесточен и млад. Уесли си помисли, че тогава баща му е бил почти на неговата възраст. Всички мускули по ръцете и тялото му изпъкваха. Ония, дето е трябвало да се бият с него, сигурно са примирали от страх.
Мис Ларкин също бе видяла снимката, когато я извади от картотеката. Според нея боксьорът имаше вид на красив побойник, с когото е най-добре да си нямаш работа. Тя предпочиташе мъже с вид на интелектуалци. Взря се открито в момчето, което бе съсредоточило вниманието си единствено върху снимката. Поразително приличаше на баща си, но във външността му нямаше нищо престъпно. Сигурно е навършил деветнайсет години, помисли си тя: може би няма да е лошо, ако го поканя да пийнем нещо долу. В наше време, продължи да разсъждава тя, едно момче на деветнайсет години е вече зрял човек. Тя самата беше на двайсет и четири — това едва ли е фатална разлика във възрастта.
Снимката беше изрязана от списание Ринг и в единия й край бе добавена кратка информация.
„Том Джордан, многообещаващ боксьор от средна категория, победител в четиринайсет срещи, осем от които спечелил с нокаут, на път за Лондон, където в Албърт Хол ще се бие срещу Сами Уейлс, претендент за английската шампионска титла от средна категория. Менажерът на Джордан, Артър Шулц, предвижда, че ако си осигури победи в още четири или пет мача, Томи ще бъде равностоен противник на всеки в своята категория.“
Към снимката бе прикрепен и един лист с напечатан на машина текст. Уесли отново се зачете.
„Победил противника си в Лондон с нокаут. Три седмици по-късно в Париж негов съперник е Рене Бадо, който го нокаутира в седмия рунд. Оттогава данните за него са противоречиви, запада като професионален боксьор. Нает е за спаринг-партньор на Фреди Куейлс, Лас Вегас, Невада (дата). Куейлс е най-сериозният претендент за шампионска титла в средна категория. Между Куейлс и Джордан възниква инцидент. По данни на нещатен кореспондент на един ласвегаски вестник, в хотелската стая е станал побой заради съпругата на Куейлс, проявила се по-късно като изпълнителка на второстепенни роли в Холивуд. Свидетелят твърди, че видял Куейлс в болница след нанесения тежък побой. Куейлс не могъл да възстанови формата си, напуснал ринга и сега работи като продавач в магазин за спортни стоки в Денвър, Колорадо. Т. Джордан изчезва от Лас Вегас, издадена е заповед за арестуването му заради кражба на кола. Оттогава нищо не се знае за него.“