— Ами… — поколеба се той. — Имам неочакван гост. Уесли. Дошъл е на автостоп от Индианаполис. Ще го заведа на вечеря. Искаш ли да дойдеш с нас?
— За нещо конкретно ли иска да говори с теб? — Гласът й прозвуча разочаровано.
— Предполагам, че не. И доколкото знам, няма какво да крие от теб.
— Не бих искала да преча…
— Не ставай глупава, Гретхен. Има ли нещо конкретно, за което ти искаш да говориш с мен? — Последния път, когато се видяха, тя изглеждаше разстроена и достатъчно ясно даде да се разбере, че има неприятности с холивудския режисьор, с когото работеше и с когото ту се събираше, ту се разделяше. Как му беше името? Кинсела. Евънс Кинсела. Арогантен холивудски негодник. Един-единствен път Гретхен бе намерила щастието си с мъж, а той взе, че блъсна колата си в едно дърво. Рудолф предполагаше, че причината за обаждането на Гретхен е свързана с Кинсела. Е, тя можеше да повдигне този въпрос, ако желае, след като той изпрати Уесли в общежитието.
— Обаждам ти се просто защото съм свободна тази вечер — каза Гретхен. — Моят приятел ми скрои номер за разнообразие. — Тя тъжно се засмя. — Та се сетих за роднините… През уикенда човек обикновено е свободен и се сеща за роднините си. Как е Уесли? — попита тя, но не каза ще отиде ли с тях на вечеря.
— Оправя се — отговори Рудолф. — Пораснал е още повече. И е по-сериозен от всякога.
— Неприятности ли има? — продължи да пита тя.
— Не повече, отколкото ги имаме ние с тебе — отвърна той неопределено.
— Как мислиш, дали ще му е неприятно да ме види?
— Съвсем не. Каза дори, че си на първо място в списъка на хората, които иска да види.
— Какво значи това? — Гласът й прозвуча разтревожено.
— Ще ти обясня след вечерята. Той иска пържола — добави Рудолф и й каза в кой ресторант отиват.
Затвори телефона, облече си сакото и слезе долу. Уесли стоеше сред стаята и я оглеждаше.
— Знаеш ли какво — каза той и се засмя, — това е моята представа за истински християнски дом.
Докато вървяха по Трето Авеню към ресторанта, Рудолф забеляза колко много Уесли прилича на баща си в походката — същата отпусната крачка, същото заплашително олюляване на раменете. Когато двамата с Том бяха млади, Рудолф смяташе, че това е съзнателно възприета поза, сигнал за появата на хищник, на опасен мъжкар, пуснат на свобода, от когото трябва да се пази човек. След време, когато и двамата станаха възрастни хора, Рудолф си даде сметка, че с походката си брат му търси начин да избегне огорчението. Така предупреждаваше света да го остави на мира.
Самият Рудолф имаше бавна и плавна походка със стегнати рамене, която съзнателно бе усвоил още като младеж, защото тогава мислеше, че тя подхожда на джентълмена и издава принадлежност към интелектуалния елит. Сега вече не го интересуваше дали има джентълменски вид, а и в работата си бе срещал достатъчно представители на така наречения интелектуален елит и никак не държеше хората да смятат, че е един от тях. Но походката му бе станала вече част от самия него. Ако сега я променеше, това щеше да бъде превземка.
Когато съобщи на Уесли, че Гретхен ще вечеря с тях, лицето на племенника му светна и той каза:
— Чудесно. Тя е страхотна, истинска дама. Нямаш представа колко е различна от някои мадами, които трябваше да изтърпяваме на яхтата. — Той развеселено поклати глава. — Въшлясали от пари, въртят си задника и денем, и нощем и се отнасят с всички като с измет. — Двете бири бяха поразвърза ли езика му. — Чудя се понякога как става така, че някои жени, които цял живот не са си мръднали пръста, се държат така, сякаш целият свят е техен.
— Репетират пред огледалото — каза Рудолф.
— Репетират пред огледалото — разсмя се Уесли. — Трябва да запомня това. Леля Гретхен работи, нали?
— И то много — отговори Рудолф.
— Мисля, че в това е причината. Ако не работиш, си боклук. Нали не възразяваш, че говоря така? — разтревожи се той.
— Съвсем не.
— Баща ми не си мереше много думите — продължи Уесли. — Разправяше, че не обичал хора, които говорят, сякаш сливи имат в устата си. Смяташе, че съществува разлика между мръсни думи и грозни думи.
— Прав е бил. — Рудолф, който не бе преодолял някогашното си отвращение към псувните и винаги внимателно си подбираше думите, изведнъж се зачуди дали брат му не е имал предвид и него, когато е говорил за хората със сливи в устата.
— Знаеш ли, и Бъни смяташе, че сестра ти е страхотна — продължи Уесли. — Добави дори, че е трябвало да се ожениш за някоя като нея.
— Е, това щеше да е малко неудобно при положение, че сме брат и сестра, а аз не съм египетски фараон — каза Рудолф.