Выбрать главу

— Добре че синът на Крейлър е във Виетнам — каза Уесли сериозно, кимайки. — Кой знае как щеше да ми се отрази, ако всяка вечер трябваше да вечеряме заедно?

— Баща ти не е единственият, който е бил по-малък син — забеляза Рудолф, — а е имало и по-лоши семейства от нашето, но техните синове не са се хвърляли да унищожават всичко, до което се докоснат. Не ми е приятно, че ти казвам това, Уесли, но до деня, в който погребахме майка си, аз бях убеден, че баща ти има вродена склонност да унищожава, склонност, която му доставя голямо удоволствие. Да унищожава всичко. Включително и себе си.

— И точно така стана, нали? — каза горчиво Уесли.

— Онова, което той направи в Кан, беше прекрасно — заяви Рудолф. — Според неговите разбирания. А ако искаш да знаеш истината, и според моите разбирания също. Запомни това.

— Ще се опитам — обеща Уесли. — Но не е лесно. Защото мисля, че това си беше едно безсмислено похабяване. Безумно, демонстративно похабяване.

— Мисля, че засега ти казахме всичко, което можахме, и то съвсем откровено — въздъхна Рудолф. — Забавните спомени ще ги оставим за друг път. Ти сигурно си уморен. Ще ти изпратя списък с имена на хора, с които може би ще искаш да говориш и които вероятно ще ти бъдат по-полезни от нас. Дояж си вечерята и ще те закарам в общежитието.

— Няма нужда — бързо отвърна Уесли. — Ще мина през парка.

— Никой не минава през парка в Ню Йорк вечер сам — каза Гретхен.

— Аз ще мина — отвърна той и я изгледа студено.

Божичко, помисли си Рудолф, докато наблюдаваше как момчето дояжда пържолата си, та той изглежда съвсем като баща си. Господ да му е на помощ.

4

Рудолф стоеше на тротоара в слънчевата утрин заедно с Инид и бавачката и чакаше Джони Хийт и жена му да дойдат с техния линкълн континентъл, за да отидат заедно в Монтаук. Бавачката носеше куфар. Тя заминаваше при семейството си в Ню Джърси за една седмица. Все така става, че семействата на бавачките никога не живеят в същия щат, помисли си мимоходом Рудолф. Инид носеше учебници, за да подготвя домашните си през ваканцията. Бавачката й бе приготвила нещата в една чанта. Рудолф също носеше малка чанта с тоалетни принадлежности, пижама и чиста риза.

Предишната вечер, след като се разделиха с Уесли, Рудолф изпрати Гретхен до апартамента й. Покани я да дойде с него и семейство Хийт в Монтаук. Тя го погледна някак особено и това му напомни, че някога тя имаше връзка с Хийт.

— Искаш да има много свидетели, когато се виждаш с бившата си съпруга, така ли? — каза тя.

Той изобщо не бе мислил по този въпрос, но като чу думите й, си даде сметка, че е вярно. Джийн го бе посетила веднъж заедно с едрата масажистка, която й правеше компания в Рено, ала гостуването мина неловко, макар Джийн да беше трезва, разбрана и тиха, дори когато си играеше с Инид. Тя каза, че живеела мирно и кротко в малка къща, която си купила в Монтаук. В Мексико не й харесало. Атмосферата там била по-подходяща за мъже пиячи, което не се отразявало добре на нервите й. И добави с лека усмивка, че изобщо не пиела, че дори започнала да прави снимки. Но не се опитвала да ги предлага в списания. Снимала за себе си и се гордеела с факта, че ръцете й вече не треперят. Като се изключи натрапливото присъствие на масажистката, в неговите очи Джийн пак беше жената, за която се бе оженил и която бе обичал толкова дълго — с лъскава коса, с нежно, порозовяло лице, свежо и младо, — и той взе да си мисли притеснено дали е постъпил правилно, като се е съгласил с развода. Изпитваше съжаление, включително към себе си. Когато преди няколко дни се обади и го помоли Инид да прекара седмицата с нея, не можа да й откаже.

Не се страхуваше за Инид, страхуваше се за себе си — да не би да се наложи по някое време да остане насаме с Джийн в уютната малка къща, както я бе описала тя, изпълнена с шума на неуютния голям океан. Покани го да преспи в стаята за гости, но той си запази легло в близкия мотел. А като поразмисли, покани и съпрузите Хийт. Не искаше семейният живот да го изкушава — една спокойна вечер пред пламтящата камина в тихата къща, сред приспивната музика на морето… Нека миналото си остане в миналото. Ето защо покани съпрузите Хийт. Ето защо Гретхен зададе своя проницателен въпрос.

— Нямам нужда от никакви свидетели — отвърна той. — С Джони имаме да говорим за много неща, а не ми е приятно да ходя в кантората му.