— Ясно — каза Гретхен, без да е убедена, и смени темата. — Какво ти е мнението за момчето? За Уесли?
— Сериозен младеж — отговори Рудолф. — Може би… прекалено затворен в себе си. Какво ще стане с него, зависи от това, дали ще издържи при майка си и нейния съпруг, докато стане на осемнайсет.
— Много красив младеж — отбеляза тя. — Не мислиш ли?
— Не съм се замислял.
— Прекрасно лице за киното — продължи Гретхен. — Изсечени черти, приятна усмивка, морална сила и, с малко повече въображение, нежни очи.
— Ти може би долавяш по-добре от мене тия неща — отговори Рудолф.
— А може би съм по-уязвима — усмихна се тя.
— Като говорихме по телефона, ми се стори, че искаш да ми кажеш нещо. Неприятности ли имаш?
— Нищо особено — отново се усмихна Гретхен. — Ще ти разкажа, като се върнеш.
Той я целуна за лека нощ и я проследи с поглед, докато влизаше в осветения вход, охраняван от пазач. Изглеждаше елегантна, умна, привлекателна, способна да се грижи за себе си. Но от време на време, помисли си той. Само от време на време.
Колата пристигна, карана от Джони Хийт, чиято съпруга Елейн седеше до него. Бавачката целуна Инид за довиждане и каза:
— Нали ще бъдеш добро момиченце?
— Не, ще бъда ужасно момиченце — отговори Инид и се разкиска.
Рудолф се засмя и бавачката укорително го погледна.
— Извинявай, Ана — каза той и направи сериозна физиономия.
Елейн Хийт слезе от предната седалка, помогна на Инид да се настани отзад и седна до нея. Беше висока жена с безупречна фризура, с твърд, интелигентен поглед — подходяща съпруга за съдружник на една от най-преуспяващите фирми на Уолстрийт. Съпрузите Хийт нямаха деца.
Рудолф седна до Джони. Инид махна с ръка на бавачката, която стоеше на тротоара с куфара си.
— Пълен напред към оргиите в Монтаук с омари и миди, които ще ядем по белите плажове — каза Джони зад волана. Лицето му беше отпуснато и закръглено, очите — измамно кротки, ръцете, хванали волана, бяха бледи, леко затлъстяващи, а коремът му под карираното спортно сако издайнически напомняше за себе си. Той шофираше агресивно и ловко. Останалите шофьори бяха принудени да се съобразяват с неотстъпчивостта му, както и адвокатите бяха принудени да се съобразяват с неговата твърдост и упоритост в заседателната или в съдебната зала. Рудолф не се виждаше често с Джони; след като Хийт се ожени, двамата се поотдалечиха един от друг и когато видеше стария си приятел веднъж на няколко месеца, Рудолф си мислеше без съжаление, че и той би могъл да изглежда така.
Рудолф чу как Инид щастливо бърбори зад гърба му. Чу как Елейн й шепне нещо в ухото и как Инид се смее. На пръв поглед човек би помислил, че Елейн за нищо на света не би прегърнала дете от страх, че то ще измачка или изцапа костюма й от туид. Но когато се обърна назад, Рудолф видя, че Инид разрошва идеално сресаната коса на Елейн, а Елейн щастливо се усмихва. Никога не може да се съди за хората по външността им — помисли си Рудолф, сетне отново се обърна напред и се загледа в пътя. Прекосяваха Трибъро Бридж и Ню Йорк се простираше пред тях по течението на реката със своите високи сгради от стъкло, с пушеците си, а цялото това старо, огромно, невероятно съоръжение блестеше на пролетното утринно слънце. Само в определени моменти, подобни на този, когато виждаше града като голямо, предизвикателно, реално съществуващо единство, чиято сурова, внушителна красота оформя цялостния му стил, Рудолф изпитваше тръпката на задоволство, че принадлежи към този град — задоволство, което изпитваше всеки ден, докато беше по-млад.
Долу сред бързо течащата река една малка яхта смело се бореше с течението. Може би през лятото ще се кача на „Клотилд“ и ще отплавам за Италия, каза си той. Поне да използвам яхтата. Веднъж бяхме тръгнали за Портофино, но така и не стигнахме дотам. Трябва вече да прогоня призраците. Да измъкна Жана по някакъв начин от съпруга и децата й и две седмици да се любя с нея сред морето край топлите брегове, да пия от гарафа студеното местно вино в кафенета по Лигурийското крайбрежие. Не бива да допускам да се превърна в ненужен старец. Фантазия италиана!
Той се отърси от мечтите си и се обърна към Джони:
— Джони, нали ми каза по телефона, че искаш да говориш с мен. За какво?
— Имам един клиент — отговори Джони, — всъщност той е покойник, но трябва да се уредят имуществените му въпроси. — Джони изкарва от мъртвите повече пари, отколкото всички погребални агенти в този град, помисли си злобно Рудолф. Това е да си адвокат. — Наследниците се карат, както обикновено става. Тия неща са ти ясни — добави Джони.