— Вече съм специалист по този въпрос — каза Рудолф.
— За да се избегнат съдебни дела — продължи Джони, — една част от имуществото е обявена за продан на много приемлива, ниска цена. Става дума за голямо ранчо в Невада. С обичайните данъчни облекчения. Няма нужда да ти обяснявам.
— Няма нужда — потвърди Рудолф.
— Ти не правиш нищо в Ню Йорк — продължи Джони. — Не изглеждаш добре, по всичко личи, че не си щастлив, и аз изобщо не мога да си представя с какво, за бога, си запълваш времето.
— Свиря на пиано — отговори Рудолф.
— Напоследък не съм виждал афиши с името ти пред Карнеги Хол.
— Скоро може и да видиш — каза Рудолф.
— Тук направо ще изгниеш — не спираше Джони. — Вече нищо не правиш. Човек не може да те види дори на някое парти.
— В Невада как е в това отношение?
— Там се правят джамборета — зае отбранителна позиция Джони. — Това е един от най-бързо развиващите се щати в Америка. Хората там масово стават милионери. За да ти докажа, че не се шегувам, ако приемеш, ще се включа в сделката наравно с тебе — ще уредя ипотеките, ще намеря хора, които да поемат работата в ранчото. Не си мисли, че ме водят само алтруистични чувства, драги, аз самият имам нужда от място, където от време на време да мога да се усамотя. Освен това нямам нищо против да си спестя някои данъци в златния Запад. Не съм видял ранчото, но видях документацията. Вдъхва надежда. Ако се направят още някои разумни капиталовложения, надеждата ще се оправдае. Има прекрасна голяма къща, която след малък ремонт ще стане къща мечта. Няма по-хубаво място от това за деца — без замърсявания, без наркотици, на сто и петдесет километра от най-близкия град. В политическо отношение нещата там са стабилни; прекрасна, сигурна сделка, можеш да се впуснеш в нея без всякакво колебание. Освен това в Невада никога не са чували за Уитби, Ню Йорк. Макар че тази история вече е забравена дори в Уитби, независимо от гадното писание в „Тайм“. Така че след десет години можеш и сенатор да станеш. Слушаш ли ме, Руди?
— Разбира се — отговори той, макар последните няколко секунди да не слушаше внимателно. Думите на Джони, че мястото е подходящо за деца, го заинтригуваха. Трябваше да мисли за Инид, разбира се, но също така за Уесли и Били. Една плът и кръв. Тревожеше се за тях. Били беше непостоянен, още като ученик цинично и презрително бе обърнал гръб на обществото, нямаше амбиции. Уесли, доколкото Рудолф можеше да прецени, нямаше изявени способности и каквото и образование да получеше, шансовете му да преуспее в живота едва ли щяха да се увеличат. А в едно съвременно ранчо, където винаги има проблеми, свързани със суша, наводнения, добри и лоши реколти, където е необходимо да се борави умело с техниката, с работната ръка, с пазара, винаги щеше да се намери достатъчно работа за тях двамата, за да не им остава време за глупости. Докато не си създадат семейства. А и той самият може пак да се ожени — защо не? — и да има още деца. — Мечтата на патриарха — додаде на глас.
— Това пък какво значи? — озадачи се Джони.
— Нищо, говорех си сам. Представях си как съм заобиколен от стадата и от потомството си.
— Не си въобразявай, че ще се озовеш накрай света — каза Джони, приел думите на Рудолф в ироничен смисъл. — На ранчото има малка самолетна писта. Може да използваш собствен самолет.
— Американската мечта — подметна Рудолф. — Да имаш собствена писта за излитане и кацане на самолети.
— Че какво й е лошо на американската мечта? — учуди се Джони. — Възможността да се придвижваш бързо не е смъртен грях. За един час можеш да бъдеш в Рено или в Сан Франциско, когато си поискаш. Какво ще кажеш? Хем не се оттегляш от активен живот, хем печелиш много предимства. И най-важното — започваш да правиш нещо, нещо ново…
— Ще си помисля — каза Рудолф.
— Защо не се уговорим… двамата… да отидем там другата седмица и да видим нещата на място? — настояваше Джони. — От това вреда няма да има, нали така? А пък аз ще имам извинение да се махна от проклетата кантора. Дявол да го вземе, дори да се окаже безсмислено, ще ни остане поне разходката. Можеш да си вземеш и пианото.
Каква убийствена ирония, помисли си Рудолф. Той знаеше, че Джони приема оттеглянето му от работа като капризно отклонение от правия път, нещо като преждевременен симптом на мъжки климактериум. Самият Джони би се оттеглил само в гробищата. Издигнаха се заедно, спечелиха много пари заедно, нито веднъж единият не измами другия, разбираха се и Рудолф знаеше, че Джони иска в името на тяхното приятелство да го тласне отново към активен живот.