— Само че не струват три и половина милиона долара — упорстваше Айда. — И не мога да разбера защо продължаваш да държиш на него след като се отнася така с тебе. Нямам предвид само в службата.
— О, малко мазохизъм никога не е вреден за жената — отговори безгрижно Гретхен, без изобщо да се чувствува безгрижна.
— Понякога направо ме вбесяваш, Гретхен, честна дума — заяви строго Айда.
Келнерът стоеше до масата им с бележник и молив в ръка.
— Време е да поръчаме — каза Гретхен и зачете менюто. — Има печена патица с маслини. За двама. Искаш ли да си разделим порцията?
— Добре — съгласи се Айда. — Аз не обичам маслини. Можеш да ги изядеш всичките.
Гретхен поръча патицата и бутилка вино.
— Не цяла бутилка — разтревожи се Айда. — Моля те. Аз няма да изпия повече от половин чаша.
— Цяла бутилка — поръча Гретхен на келнера, без да й обръща внимание.
— Ще се напиеш — предупреди я Айда.
— Толкова по-добре — отговори Гретхен. — Трябва да взема важни решения, а сигурно няма да мога да ги взема, ако съм трезва.
— Днес гледаш някак странно — констатира Айда.
— Странно, и още как — отвърна Гретхен и допи второто уиски на един дъх.
— Какво си намислила да правиш? — поинтересува се Айда. — Не бъди неразумна, моля те. Сега си ядосана и след като си изпила толкова алкохол…
— Ядосана съм — повтори Гретхен, — глътнала съм мъничко уиски и съм намислила да изпия сама цялата бутилка вино, ако ти не ми помогнеш. А след това… — Тя замълча.
— След това какво?
— След това не съм съвсем сигурна — каза Гретхен и се засмя. Смехът й прозвуча толкова странно, че на Айда всичко й стана ясно: Гретхен се намираше в първия стадий на пагубен алкохолизъм. — След това ще си поговоря малко с Евънс Кинсела. Ако мога да го намеря, в което се съмнявам.
— Какво ще му кажеш? — попита разтревожена Айда.
— Някои неприятни елементарни истини. Като начало — заяви Гретхен.
— Бъди разумна — посъветва я загрижено Айда. — В края на краищата освен всичко друго той все още ти е началник.
— Айда, казвал ли ти е някой някога, че имаш болезнен страх от хората, които притежават власт?
— Не бих казала болезнен — засегна се Айда.
— А какво би казала? Прекомерен, робски, благоговеен?
— Естествен, щом искаш да знаеш. Както и да е, остави ме мене сега. Кажи какво точно ще му кажеш?
— Ще му кажа, че филмът, който сега правим, е отвратителен. Това ще бъде увертюрата — отговори Гретхен.
— О, моля ти се, Гретхен… — Айда вдигна ръце, сякаш да я възпре физически.
— Някой трябва да ти купи пръстени — реши Гретхен. — Имаш красиви ръце и пръстените много хубаво ще ти стоят. Следобед, ако не открием онзи мръсник Кинсела, ще отидем да ти потърсим пръстени.
Айда се огледа притеснено. Ресторантът вече се бе напълнил и на една от съседните маси седяха двама мъже.
— Хората те слушат — предупреди я тя.
— Нека да ме слушат — отговори Гретхен. — Искам всички да чуят тази хубава вест!
Келнерът ловко разрязваше патицата на масата. Виното се изстудяваше.
— Не ми слагайте маслини — каза Айда. — Дайте ги всичките на дамата.
Гретхен се любуваше на келнера, който сръчно режеше патицата на парчета.
— Обзалагам се, че този човек не пие през работно време — подметна тя. За Кинсела такова нещо не можеше да се каже.
— Шшт — отвърна Айда и се усмихна на келнера, извинявайки се за ексцентричната си приятелка.
— Е, какво, пиете ли? — попита Гретхен келнера.
— Не, мадам — засмя се той. — Но не бих отказал, ако някой ми предложи.
— Ще ви изпратя една бутилка още утре сутринта — щедро обеща Гретхен.
— Гретхен, никога не съм те виждала такава — оповести Айда. — Какво ти е станало?
— Хванал ме е бяс — отговори Гретхен. — Обикновен здравословен бяс. Ммм — възхищаваше се тя, докато опитваше патицата, а после жадно отпи от виното.
— Ако бях на твое място — започна Айда, ровейки из чинията си, — щях да изчакам да мине уикендът и тогава да предприемам каквото и да е.
— Хване ли те бяс, никога не го отлагай! Това е стар семеен девиз — проучи я Гретхен. — Особено през уикенда. Много е трудно да си бесен в понеделник сутрин. Цяла седмица е нужна, за да изпаднеш в бясно настроение.
— Кинсела никога няма да ти прости, ако постъпиш така с него — предрече Айда.
— … След увертюрата минаваме към същинската част на представлението — продължи Гретхен, все едно, че Айда нищо не бе казала. — А именно как аз съм се съгласила да се занимавам с неговите глупости само защото съм искала да продължавам да се възползвам от услугите на непорочното му бяло тяло.