— Гретхен, ти веднъж ми каза, че го обичаш — укори я Айда. Като повечето стари моми тя отдаваше голямо значение на любовните истории.
— Веднъж — повтори Гретхен.
— Той ще побеснее.
— Точно това ми е намерението — отговори Гретхен. — И ще продължа, като му кажа, че съм прочела сценария, който ми е наредил да върна на литературния агент, и че според мен този сценарий е оригинален, духовит и твърде хубав, за да може той да го оцени. Но тъй като той е единственият режисьор, с когото аз в момента живея и за когото, бидейки в близки отношения, знам, че може да осигури пари за един филм, залагайки на името си, би следвало, ако все още се смята за толкова умен, колкото се е родил, да се заеме с този сценарий още утре, дори и само защото аз го моля за това!
— Знаеш, че ще откаже — каза Айда.
— Може би.
— Какво ще направиш тогава? Ще избухнеш в сълзи и ще го помолиш за прошка?
Гретхен я погледна изненадано. Айда обикновено не беше саркастична. Гретхен разбираше, че този разговор я смущава.
— Скъпа Айда — започна нежно тя, — не бива да се тревожиш толкова много. В края на краищата аз ще водя сражението.
— Не искам да си навлечеш неприятности — каза Айда.
— Понякога това е неизбежно, а моментът сега е точно такъв… Попита ме какво ще направя, ако той откаже.
— Когато откаже — поправи я Айда.
— Ще му кажа, че от този момент… прекратявам работата по филма.
— Но ти имаш договор… — извика Айда.
— Нека ме съди. Ако иска, да ме съди и за това, че отказвам да се върна в леглото му.
— Нали знаеш, че ако ти напуснеш, напускам и аз — заяви Айда и гласът й се разтрепери от силата, която вложи в изречените думи.
— В една война понякога трябва да се жертва войската — отсече рязко Гретхен.
— Това не е война — възрази Айда. — Това е един филм като хиляди други.
— Точно там е въпросът. Не искам цял живот да създавам филми, които са като хиляди други. — Гретхен видя, че Айда всеки миг ще се разплаче, защото кротките й тъмни очи плувнаха в сълзи. — Ти не бива да плащаш заради моите ексцентрични идеи, Айда — каза. — Няма защо да напускаш, ако аз напусна.
— Не искам да говоря за това — заяви Айда.
— Добре — съгласи се Гретхен. — Въпросът е приключен! Дояж си патицата. Нищо не си хапнала. Не ти ли харесва?
— Много… много ми харесва — проплака Айда.
Известно време ядоха мълчаливо и Гретхен си наля още вино. Виждаше, че Айда прави усилие да възвърне спокойния израз на закръгленото си кротко лице, което напомняше лицето на топчесто дете, и за миг съжали, че й е дала да прочете сценария и я е натоварила със собствените си проблеми. Но понеже не се съмняваше в безкомпромисната почтеност на Айда и в непокварения й вкус, искаше й се да получи потвърждение за качеството на сценария. Без това потвърждение нямаше да се чувства достатъчно уверена, за да се изправи срещу Кинсела. На Евънс Кинсела, помисли си мрачно тя, му предстои тежък следобед, ако си е вкъщи, все едно какво казва Айда Коен. Ако си е вкъщи.
— Измислих нещо — проговори най-сетне Айда и гласът й прозвуча боязливо. — Нещата могат да се решат по друг начин. Не е нужно да се хвърляш с главата напред.
— Сигурно не е нужно, но както знаеш, не умея да върша нещата по заобиколен път.
— Не умееш — изсмя се Айда, — но може би този път поне ще ме послушаш. И двете знаем, че той никога няма да се съгласи. Особено ако вземеш да спориш с него.
— Ти откъде го познаваш толкова добре? — попита Гретхен с престорена подозрителност. — Да не би да си имала любовна връзка с него зад гърба ми?
Айда високо се разсмя, защото настроението й вече се бе подобрило, и каза:
— Няма начин. Той дори не е евреин.
Сега и двете се разсмяха, но Айда бързо стана сериозна.
— Идеята ми е следната — каза тя, — довърши монтажа на филма…
— О, господи — прекъсна я Гретхен.
— Шшт. Чуй какво ще ти кажа. Аз те изслушах, нали така?
— Така е — призна Гретхен.
— Изобщо не му споменавай повече за сценария. Направи се, че си забравила за него.
— Но аз съвсем не съм забравила. Мисълта за филма направо ме е обсебила. Дори в този момент си представям как вървят кадрите…
— Казах „направи се, че си забравила за него“ — повтори ядосано Айда. — Осигури си пари и го купи!
— Дори да намеря пари, после какво? — попита Гретхен, като веднага си помисли за горкия Руди.
— После снимай филма — тържествуващо заяви Айда.
Гретхен се облегна на стола. Знаеше, че в главата на Айда могат да се родят всякакви идеи, но точно такова нещо не бе очаквала.
— Мили боже, каква идея! — извика тя.
— Защо не? — енергично каза Айда, като за пореден път забрави, че трябва да яде. — В миналото повечето режисьори са тръгвали от монтажната зала.