— В миналото. И всичките са били мъже — отговори Гретхен.
— Нали знаеш, че не обичам такива приказки — укори я Айда.
— Извинявай. За момент просто забравих. Но можеш ли все пак да ми изброиш имената, да кажем, на двайсет и пет жени режисьори.
— В миналото и в армията не е имало двайсет и пет жени. — Събранията, които Айда посещаваше, я бяха научили как се водят спорове и тя се възползваше прекрасно от това. — Ти не ходиш по събрания, не четеш дори листовките, които разпространяваме, но може би, ако направиш един хубав филм, ще бъдеш много по-полезна, отколкото ако от сутрин до вечер висиш по събрания. А ако имаш някакви съмнения за това, дали можеш, или не можеш да направиш филма, нека ти кажа, че ти знаеш за киното повече, отколкото Евънс Кинсела знае или някога ще знае.
— Това е идея! Сега, след като първият шок премина, мисля, че това наистина може да се окаже добра идея — замислено отговори Гретхен.
— Такъв филм няма да струва скъпо — продължи бързо Айда. — Малко градче, ще се снима главно извън студиото, вътрешните снимки са лесни, персонажът е малък, главно деца: дори и да имаш пари, пак не можеш да намериш актьори с утвърдено име за тези роли. Аз познавам някои хора, които влагат пари в киното. Мога да се свържа с тях. Ти можеш да говориш с брат си…
Горкият Руди, помисли си отново Гретхен.
— Колко струваше първият филм на Евънс Кинсела? — попита Айда.
— Сто двайсет и пет хиляди — веднага отговори Гретхен. Кинсела непрекъснато се хвалеше, че първият му филм, пожънал голям търговски успех, е сниман почти без пари, и винаги съобщаваше точната сума.
— Сто двайсет и пет хиляди. А сега му дават три милиона и половина — каза Айда.
— Това е шоубизнесът — отвърна Гретхен.
— Днес времената са други, със сто двайсет и пет хиляди е невъзможно да направиш нещо — продължи Айда. — Но се обзалагам, че този филм няма да глътне повече от седемстотин и петдесет хиляди. Повечето от хората ще работят на надница, а главните изпълнители ще си замразят заплатите, за да вземат проценти. Всички пари ще се вложат само в снимането и в нищо друго!
— Скъпа Айда, ти взе да говориш като филмов магнат — засмя се Гретхен.
— Обещай ми само едно — каза Айда.
— Какво е то? — попита подозрително Гретхен.
— Не се обаждай на Кинсела днес или утре. Обмисли всичко поне до понеделник.
— Добре — поколеба се Гретхен, — но ме лишаваш от една прекрасна битка.
— Представи си само каква физиономия ще направи Кинсела, когато филмът излезе, и какво удоволствие ще изпиташ ти, като му кажеш, че е пълен глупак!
— Добре, обещавам — съгласи се Гретхен. — Хайде сега да си поръчаме един разкошен френски десерт, а след това ще продължим да се отдаваме на нови следобедни удоволствия. Я ми кажи колко пъти си гледала Бергмановите „Диви ягоди?“
— Пет пъти.
— Какво ще кажеш да се направим на ученички, избягали от училище, и да го гледаме за шести път.
Настанил се на задната седалка на луксозния континентъл зад Елейн и Джони Хийт, който преодоляваше напрегнатото движение по пътищата в неделя следобед, Рудолф си мислеше за уикенда. Смяташе, че всичко бе минало чудесно. Къщата на Джийн се оказа наистина уютна, а гледката към океана — прекрасна. Масажистката, изглежда, не беше лесбийка, но се прояви като много добра готвачка. Въпреки предвижданията на Джони, нямаше никакви оргии, нито пикници с миди край морето, но всички заедно дълго се разхождаха по твърдия пясък след отлива, а Инид през цялото време държеше майка си за ръка. Двете бяха щастливи, че са заедно, и Рудолф си помисли, без да казва нищо, че може би няма да е лошо Инид да живее с майка си и да учи в малко провинциално училище, вместо да се излага на опасностите, които крият нюйоркските улици. Той винаги можеше да вижда детето през уикендите и ваканциите. Разбира се, ако приемеше сериозно безумната идея на Джони за Невада, щяха да последват усложнения. Но това все едно нямаше да стане нито утре, нито другата седмица, а вероятно не и догодина.
Джийн изглеждаше в добра форма. Двете с масажистката правеха всяка сутрин спартански упражнения, а Джийн извървяваше сама цели километри по брега, за да търси подходящи обекти за снимки. Изглеждаше щастлива по един замечтан и сдържан начин, като дете, току-що събудило се от приятен сън. Зарадва се, като видя съпрузите Хийт, и краткият уикенд, прекаран в тяхна компания, й достави удоволствие. Нито тя, нито масажистката, която се казваше Лорен, не се опитаха да разговарят с Рудолф насаме.