Може би Джийн имаше приятели от околността, но те не се появиха нито в събота, нито в неделя. Когато Рудолф поиска да види снимките й, тя каза:
— Още не съм готова. Може би след около месец.
Седнал отзад в удобната кола, която летеше към града, той осъзна с лека тъга, че през този уикенд Джийн изглеждаше по-щастлива от когато и да било през брака им.
На масата имаше вино, но не и концентрати. Джийн не протегна ръка към бутилката, а и Рудолф не улови нито един предупредителен поглед към нея от страна на Лорен.
Постигнала е душевен мир, помисли си Рудолф. За себе си обаче не можеше да каже същото.
Докато навлизаха в Ню Йорк по моста, сградите сякаш се издигнаха като бойни стени на мелодраматичния фон на залязващото слънце. Зад прозорците се появиха светлинки — малки мигащи точици, също като свещи в бойниците на крепост по здрач. Той обичаше тази гледка и този час на деня — пустите неделни улици, по които се движеха, изглеждаха чисти и приветливи. Ако можеше всеки ден в Ню Йорк да е неделя, никой нямаше да напуска града.
Когато колата спря пред жилището му, той покани съпрузите Хийт да се качат горе да пийнат по нещо, но Джони каза, че са канени на коктейл и че вече са закъснели. Руди благодари на Джони за пътуването, наведе се и целуна Елейн по бузата. През уикенда тя му бе станала още по-симпатична.
— Сам ли ще бъдеш тази вечер? — попита Елейн.
— Да.
— Защо не се качиш пак в колата и не прекараш вечерта с нас? — предложи тя. — След коктейла отиваме на вечеря в „Джино“.
Той се изкушаваше да приеме, но имаше да обмисли много неща и смяташе, че ще бъде по-добре, ако е сам. Не й обясни, че напоследък става нервен, когато наоколо има много хора. Беше сигурен, че това е временно състояние, но трябваше да се съобразява с него.
— Благодаря — каза Рудолф, — но имам цял куп писма, на които трябва да отговоря. Хайде да се видим през седмицата. Само тримата.
— Ще ти се обадя утре, като организирам пътешествието в Невада — каза Джони.
— Ще си бъда вкъщи целия ден — отговори Рудолф. Но докато гледаше как колата се отдалечава, съжали за тези думи. Страхуваше се, че в този момент един от двамата съпрузи пояснява: „Ще си бъде вкъщи целия ден, защото не знае какво да прави с времето си.“
Взе си чантата и изкачи стъпалата пред входа. Не беше нужно да си вади ключа, за да отвори входната врата. Ех, тия хора от долния етаж. Ще трябва да говори с тях. Щом влезе в тъмния коридор, един мъжки глас извика:
— Не мърдай и нито звук! В гърба ти е опрян пистолет!
Чу как вратата се затръшна зад него.
— Кой е твоят апартамент, мистър? — каза гласът.
Рудолф се поколеба. Ако Инид беше горе, нямаше да отговори. Благодари на бога, че тя беше на сигурно място при майка си, на двеста километра оттук. А бавачката — в Ню Джърси. Горе нямаше никого. Усети, че някакъв предмет, вероятно пистолет, го мушка в ребрата.
— Попитахме те нещо, мистър — повтори гласът.
Рудолф усети и друг човек до себе си и отвърна:
— Втория етаж.
— Качвай се! — изкомандва гласът. Рудолф тръгна по стълбите. През процепа на вратата на долния апартамент не се виждаше светлина. Явно нямаше никого. Неделя вечер е, помисли си той, качвайки се машинално по стълбите, следван от тежките стъпки на двамата зад гърба си.
Щом отново извади ключовете, ръцете му затрепериха. Отвори вратата и влезе.
— Запали лампата! — каза същият глас.
Рудолф заопипва стената, намери електрическия ключ и го завъртя. Лампата в антрето светна и той се обърна да види двамата мъже, които го бяха издебнали долу във входа. Бяха млади, чернокожи, единият висок, другият среден на ръст, и двамата спретнато облечени. Лицата им бяха изпити, напрегнати, преливащи от ненавист. Наркомани, помисли си той. Високият държеше насочен пистолет, чийто синьо-черен цвят мрачно проблясваше на светлината на лампите.
— Във всекидневната! — нареди той.
Последваха го във всекидневната и вторият мъж намери електрическия ключ. Всички лампи светнаха. Стаята изглеждаше уютна и подредена, със спуснати завеси на прозорците. Бавачката беше разтребила, преди да заминат предишната сутрин. Часовникът върху камината силно тиктакаше. Рудолф забеляза, че е пет и половина.
— Дай сега да ти видим портфейла, само че без номера — каза високият мъж.
Рудолф бръкна в сакото си и извади портфейла.
Мъжът с пистолета го сграбчи грубо и го подхвърли на приятеля си с думите:
— Виж какво има вътре.
Приятелят му претърси портфейла.
— Трийсет долара — съобщи той, държейки банкнотите в ръка.
— Шибана работа — изруга мъжът с пистолета. — Какво имаш в джобовете?