Част трета
1
Той донесе на мисис Уъртам бакалски стоки от супермаркета за седемнайсет долара и мисис Уъртам го покани да изпие чаша кафе. Мистър Уъртам работеше във фабриката за бутилиране, собственост на мистър Крейлър, и според Уесли мисис Уъртам тъкмо поради това не отчиташе социалната и възрастова разлика между една материално обезпечена домакиня и един шестнайсетгодишен младеж, който разнася стоки по домовете. Той прие кафето. Това беше последната поръчка за деня, а освен това в къщата на семейство Крейлър не се сервираше кафе.
След кафето мисис Уъртам му каза престорено свенливо и през смях, че е много красив, и го покани в леглото си. Освен кафе в къщата на семейство Крейлър и други неща не се сервираха, а мисис Уъртам беше пищна дама с изрусена коса. Та Уесли прие и тази нейна покана.
Кафето му хареса, но сексът още повече му хареса. Той трябваше да действа бързо, тъй като велосипедът на магазина заедно с кошницата за стоки, закрепена между дръжките, беше отвън, а в този квартал имаше много деца, които не биха се поколебали да отмъкнат дори един велосипед, белязан с големите инициали на супермаркета.
Това се случи точно преди месец. Оттогава Уесли бе ходил десет пъти у мисис Уъртам. Необходимостта от бакалски стоки в дома на семейство Уъртам зависеше от сексуалната енергия на стопанката.
Последния път, докато той се обличаше, мисис Уъртам си сложи пеньоара и седна усмихната срещу него, сякаш току-що бе изяла голям сметанов десерт.
— Наистина си мъж здравеняк — каза тя с възхищение. — Сигурно можеш да вдигнеш съпруга ми с една ръка.
— Благодаря, мадам — отвърна Уесли, докато си навличаше пуловера. Нямаше никакво желание да вдига мистър Уъртам с една ръка.
— Аз обикновено не правя такива неща — продължи мисис Уъртам, която, изглежда, бе забравила, че Уесли може да брои. — Но… — въздъхна тя — това е едно приятно разнообразие през деня, нали така?
— Да, мадам — потвърди Уесли.
— Ще бъде много мило от твоя страна, ако следващия път, когато трябва да носиш продукти тук, сложиш някое малко подаръче в пакета — подсказа мисис Уъртам. — Например половинка шунка или нещо друго. Аз съм си винаги вкъщи между три и пет.
— Да, мадам — повтори вяло Уесли. Мисис Уъртам нямаше да го види повече в леглото си. — Сега трябва да си тръгвам. Колелото ми е отвън…
— Разбирам — каза мисис Уъртам. — Няма да забравиш за шунката, нали?
— Да, мадам — отвърна Уесли.
Колелото все още беше долу. Той го яхна и, отвратен от себе си, се понесе към пощата. Половинка шунка! Значи според нея това му е цената. Какво падение! Имаше чувството, че е настъпил повратен момент в живота му. Отсега нататък няма да приема каквото и да е само защото му е предложено. Америка е пълна с прекрасни момичета. Например онова симпатично, срамежливо момиче от редакцията на „Тайм“ в Ню Йорк, независимо на колко години е. С отрепки повече няма да се занимава. Извън Индианаполис все трябва да има някое момиче, с което да може да разговаря и да се смее, на което да се възхищава и да разказва за баща си и за себе си, момиче, което да обича и с което да се гордее, а не да се чувства като свиня, след като се измъкне от леглото му. Сега-засега просто ще изчакам, реши той.
В пощата имаше две писма за него — едното от Бъни, другото от чичо Рудолф. Откак възприе съвета на чичо Руди да си получава пощата до поискване, писмата от Бъни и от Кейт пристигаха редовно. Благодарение на тях животът в Индианаполис стана по-поносим. Уесли ги пъхна в джоба си, без да ги прочете, защото мистър Ситрън, управителят на супермаркета, винаги го поглеждаше строго, ако се забавеше и пет минути повече, отколкото той смяташе, че е допустимо, а заради мисис Уъртам бе поизостанал от графика. Тоя мистър Ситрън сигурно има часовник в главата си, помисли си Уесли, когато влезе в магазина, и се усмихна невинно на управителя. Винаги гледай да си бъдеш сам господар, това е единственият начин да победиш всички гадове, бе казал баща му. Чак в склада, в дъното на супермаркета, той извади писмата от джоба си. Отвори първо писмото на Бъни. Решителният, четлив почерк принадлежеше сякаш на човек с тегло над сто килограма.
Скъпи Уесли,
Голямата новина е, че „Клотилд“ е продадена за сто и десет хиляди долара. Това означава допълнителни средства за теб, за Кейт и за детето. Поздравявам те. Сега вече мога да ти кажа, че истинският собственик на яхтата не е Джони Хийт, както пише в документите, а чичо ти Рудолф. Предполагам, че е имал причини да крие това. Бях започнал да мисля, че никога няма да я продам. Опитах се да убедя чичо ти да й сменим името, но той не пожела и да чуе за това. Има си принципи. Може би твърде много принципи. Новите наематели са германци, много симпатични хора; таят какво се е случило, но това не ги тревожи. Германците, изглежда, не са суеверни. Съпругата каза, че се влюбила в „Клотилд“ от пръв поглед. Предложиха ми да остана като капитан, но аз отказах. Има много причини и смятам, че не е нужно да ти ги изброявам.