— Чух ви, че се връщате, момчета, и си рекох, че няма да е лошо да си поприказваме малко. Да се поопознаем, така да се каже — обясни тя. — Случайно да ви се намира една цигара? — Тя изговаряше думите някак накъсано, сякаш едва след завършване на гимназията бе спряла да използва бебешка реч.
Макар че се опитваше да не я гледа, Уесли видя, че има увиснали гърди и дебел смъкнат задник. Ако аз изглеждах така, помисли си той, щях да се разхождам в този тоалет само при пълен мрак. Но Хийли широко се усмихваше и в очите му проблясваха палави пламъчета. Хийли вече си бе съблякъл ризата и беше гол от кръста нагоре. И той няма кой знае каква фигура, забеляза Уесли.
— Разбира се, уважаема госпожо — имам един пакет в джоба си — каза Хийли като истински джентълмен от Вирджиния и прекоси стаята да си вземе ризата, метната на един стол. Извади цигарите и кибрита и взе да си облича ризата.
— Няма нужда да се обличаш заради мен — каза Дорис, като разкърши слабите си рамене и се усмихна кокетно на Хийли. — Аз съм омъжена жена и знам как изглеждат мъжете.
Наистина е имала предвид нещо, когато е мятала погледи на Хийли, помисли си Уесли.
Хийли галантно запали цигарата на Дорис. После предложи и на Уесли. Уесли не обичаше да пуши, но си взе цигара само защото се намираше в къщата на мистър Крейлър.
— Божичко — възкликна Дорис, като всмукна от цигарата и издуха дима на кръгчета, — отново съм в страната на живите. Горкият Макс. Не беше кой знае какво, когато беше жив, та трябваше да умре, за да си осигури малко почести и слава. Само дето на свещеника му беше доста трудно да измисли какво да каже за Макс в речта си.
Тя поклати съчувствено глава, после изгледа строго Уесли:
— Толкова ли си лош, колкото разправят?
— Опасен съм — отвърна Уесли.
— Сигурно. С тази външност — каза Дорис. — Разправят, че всяваш ужас сред омъжените жени.
— Какво? — извика изненадан Уесли.
— За твое сведение, а и защото смятам, че си симпатично момче — продължи Дорис, — най-добре предупреди тази мисис У. да прибира сутрешната поща сама, а не да я оставя на съпруга си.
— Какви ги приказваш, дявол да го вземе? — попита Уесли, макар че се досещаше. Кварталните клюкарки сигурно са забелязали, и то неведнъж, колелото с емблемата на супермаркета пред къщата на мисис Уъртам и са издрънкали на майка му.
— Докато те нямаше, разговорът се въртеше около теб. Беше изтъкнато колко си различен от Макс, но не в положителен смисъл, в това мога да те уверя.
— Предполагам…
— Майка ти не се изказа много ласкаво и за баща ти — продължи Дорис. — Само половината от това, дето го разправяше, да е вярно, значи е бил страхотен. А ти следваш неговия пример, както каза тя — във Франция те арестували, защото за малко не си убил човек в някаква пиянска разправия.
— Браво на тебе, приятел — извика Хийли.
— И на всичкото отгоре си бил истински сексуален маниак като баща си — продължи Дорис. — Освен при онази отвратителна мисис У., която можела да ти бъде майка, господ знае още в колко къщи ходиш и оставяш не само хранителни стоки. — Тя взе да се хили и увисналите й гърди се разклатиха под прозрачната нощница.
— Вижте какво, имам една идея — каза Уесли. Чувстваше, че се задушава в малката стая, където тютюневият дим се стелеше на вълни, пък и не можеше да понася кокетиращото, полуголо злобно момиче и похотливо хилещия се войник. — Вие двамата очевидно имате много да си говорите.
— Ако знаеш само колко си прав, Уесли — каза Хийли.
— На мен не ми се спи и искам да глътна малко въздух — продължи Уесли. — Ще бъда тук след около час — предупреди той. Не искаше, като се върне в стаята, да ги намери и двамата в леглото си.
— Аз може да изпуша още една цигара — каза Дорис. — И на мен не ми се спи.
— Значи и на трима ни не ни се спи — обади се Хийли.
Уесли понечи да угаси цигарата си, но в този момент вратата широко се отвори. На прага със смразяващ поглед стоеше майка му. Никой не каза нищо, Тереза изгледа първо него, после Хийли и накрая Дорис, от която сякаш не можеше да откъсне очи. Дорис се изхили.
— Уесли, за поведението на мистър Хийли или на дъщерята на мистър Крейлър, която е омъжена жена, не съм отговорна — заяви майка му, — но съм отговорна за твоето поведение. — Тя изговаряше думите шепнешком, съскайки. — Не искам да събудя мистър Крейлър, затова те моля, каквото и да направиш или кажеш, да бъде тихо. И бъди така любезен да слезеш долу с мене.
Когато се държеше официално както сега, а не истерично, беше още по-лошо. Той я последва през тъмната къща до всекидневната. Знамето от ковчега беше сгънато върху една маса.